Хенеси не се успокояваше толкова лесно. Той разтърси плановете, сякаш искаше да ги накара да се превърнат в реалност:
— Ако тези саботьори успеят да ме спрат, преди да сме се разправили с Каскейд, ще изминат най-малко двайсет години, докато се намери друг, който да се справи със задачата. Там е последното препятствие, което възпира прогреса на запад, а аз съм последният останал жив с достатъчно кураж, за да го преодолее.
Айзък Бел не се съмняваше, че старецът обожава своята железница. Нито си позволяваше да забрави за възмущението в собственото си сърце при мисълта колко ли още хора щяха да загинат или да бъдат ранени по вина на Саботьора. Невинните бяха неприкосновени. Но в този момент съзнанието му преди всичко бе заето от спомена за това как Уиш Кларк пристъпва по обичайния си отпуснат и безгрижен начин пред нож, предназначен не за друг, а за самия Бел.
— Обещавам, ви, че ще го хванем — увери той президента на компанията.
Хенеси се взира известно време в него, сякаш се опитваше да го прецени. След това бавно се отпусна в едно кресло.
— Господин Бел, изпитвам облекчение, че разполагам с помощник от вашия калибър.
Когато Хенеси се обърна към дъщеря си, за да я попита дали е съгласна, забеляза, че тя също наблюдава богатия обигран детектив като че пред нея имаше нова състезателна кола, която се канеше да поиска като подарък от баща си за следващия си рожден ден.
— Синко? — запита той. — Има ли госпожа Бел?
Бел вече беше обърнал внимание на заинтересования поглед на красивата млада дама. Ласкателно, дори изкушаващо, но не го приемаше лично. Лесно можеше да се отгатне защо привлича вниманието й. Със сигурност за нея беше първият мъж, когото баща й не бе успял да сплаши. Но между внезапното й очарование от него и внезапния интерес на баща й да я види задомена с подходяща партия бе настъпил моментът джентълменът да изтъкне намеренията си по най-правилния начин.
— Сгоден съм, скоро ще се оженим — каза той.
— Сгоден, а? Къде е тя?
— Живее в Сан Франциско.
— Как е преживяла земетресението?
— Изгуби дома си — отговори Бел, без да дава допълнителни подробности, въпреки че все още беше жив споменът за внезапно приключилата им първа нощ, когато земетръсът бе запратил леглото през стаята, а пианото на Марион беше паднало през предната стена право на улицата. — Марион остана да се грижи за сираците. Сега, след като за повечето от тях е намерен дом, работи за един от местните вестници.
— Насрочили ли сте дата за сватбата? — попита Хенеси.
— Скоро — отговори Бел.
Лилиан Хенеси изглежда прие „скоро“ като предизвикателство.
— Доста далеч сме от Сан Франциско.
— Хиляда и шестстотин километра — отвърна Бел.
— По-голямата част от пътя е бавно пълзене из стръмни склонове и безкрайни завои из планините Сискию…
Причината за строежа на тунела при Каскейд, който ще съкрати пътуването дотам с цял ден — прибави, променяйки темата на разговора от дъщери за женене обратно към саботажа. — Което ми напомня, че ще бъде по-удобно, ако разполагам с пропуск за железниците.
— Ще направя нещо повече! — заяви Хенеси и скочи на крака. — Ще си получите пропуска — безусловен пропуск за всеки един влак в страната. Освен това ще ви предоставя собственоръчно написано от мен писмо, с което ви упълномощавам в случай на нужда по всяко време да се снабдите с влак със специално предназначение. Вече работите за железниците.
— Не, сър, работя за господин Ван Дорн. Но обещавам да оползотворя добре пълномощията ви.
— Господин Хенеси ви снабди с криле — каза госпожа Комдън.
— Само ако знаехте накъде да отлетите — Красивата Лилиан се усмихна. — Или при кого.
Когато телеграфният апарат отново започна да трака, Бел кимна на Ван Дорн и двамата тихо излязоха на външната платформа на вагона. През влаковото депо бръснеше студен северен вятър, който вдигаше облаци прах и пепел.
— Ще ми трябват доста от нашите хора — каза Бел.
— Само кажи кога. Някои по-специално.
Айзък Бел изреди дълъг списък от имена. Ван Дорн го изслуша, като кимаше одобрително. Когото приключи Бел каза:
— Иска ми се да пренеса управлението на операцията в Сакраменто.
— Можех да се обзаложа, че би желал да я преместим в Сан Франциско.
— По лични причини, да. Предпочитам да се възползвам от възможността да бъда в един и същи град с годеницата си. Но Сакраменто разполага с най-бързите железопътни връзки по тихоокеанския бряг и към вътрешността на страната. Възможно ли е да направим първата среща в „Госпожица Ан“?