Абът забеляза движение по-нагоре по разкаляния път. Надолу идваше конник. Носеше се на опасно бърз тръс. Дъждобранът му беше загърнат от едната страна, оголвайки калъфа на пушката му. Частно ченге, излязло на патрул, реши Абът.
Подпря се на ефеса на седлото си, докато от шапката му капеше дъждовна вода, и нави цигара с ловките пръсти на едната си ръка. Беше стар каубойски трик, който бе научил от Уолт Хатфийлд Тексасеца, подходящ за маскировката му на скитник. Тъкмо бе успял да я накара да задими с влажния кибрит, когато осъзна, че конникът, слизащ към него беше не кой да е, а сенатор Чарлз Кинкейд.
„Добре, добре… Същия, когото Айзък каза да наблюдавам“.
Абът хвърли фаса си в локвата.
— Кинкейд. Какво правите тук?
— Бих могъл да ви попитам същото.
— Аз си върша работата. Вие какво правите?
— Този обект привлече любопитството ми.
— Привлече любопитството и на Айзък. Помоли ме да огледам.
— Какво мислите?
— Отгоре сте видели повече. — Абът кимна нагоре по пътя. — Вие какво мислите?
— Работата ми изглежда доста модернизирана — отгърна Саботьора, докато обмисляше как точно да убие Абът. — Липсва само въжен път да смъква дървото направо до железопътния възел.
Силният гръм на пушката „Уинчестър“ щеше да доведе на бегом хора от бараките. Същото щеше да предизвика изстрела на револвера, който носеше в кобура под мишницата си. Притискането на цевите на деринджъра в джоба му в черепа на детектива щеше да приглуши звука. Но за да се доближи достатъчно, щеше да се изложи на прицела на опитен стрелец, а Абът изглеждаше напълно способен да го убие. Тъй че трябваше да прибегне до сгъваемата си рапира. Но можеше да се заплете в мушамата. Най-добре беше първо да слязат от конете и да се отдалечат от бараките.
Канеше се да отвърне, че е видял нещо отгоре, което може да се стори интересно за Абът, когато чу женски вик. Двамата се извърнаха към пътеката, водеща към дъсчения път.
— Е, проклет да съм — каза Абът с усмивка и извика в отговор: — Баща ти знае ли, че си тук?
— Ти как мислиш?
Лилиан Хенеси яздеше удобно на грамадния Гръм, единствения достатъчно голям кон в конюшните на компанията, който би могъл да носи Джетро Уат. Докосна с пети ребрата му и звярът продължи в лек тръс към Абът и Кинкейд.
Страните на младата наследничка на компанията бяха порозовели от студения дъжд. Очите й изглеждаха още по-светлосини на сивата светлина. Прелестен кичур светлоруса коса се беше измъкнал под шапката й с широка периферия. И да имаше по-привлекателна гледка в Орегон в този момент, никой от двамата мъже не можеше да си я представи. И двамата я удостоиха с най-чаровната си усмивка.
— Чарлз, какво правиш тук?
— Каквото и да правя, не нарушавам забраната на баща ти.
Но тя вече се беше извърнала към Абът.
— Намери ли престрелката, която търсеше?
— Още не — отвърна той сериозно. — Ще ида да говоря с управителя. Моля, изчакай ме. Бих искал да не се връщаш сама.
— Няма да е сама — каза Кинкейд. — Аз ще я върна.
— Точно това имах предвид — каза сухо Абът. — Ей сега ще се върна, Лилиан.
Подкара към сглобяемата постройка, която приличаше на служебна барака, слезе от коня и почука на вратата. Отвори му мършав около трийсетгодишен мъж с изпит поглед.
— Какво?
— Арчи Абът. Агенция Ван Дорн. Имате ли минута време за няколко въпроса?
— Не.
Абът запречи вратата с ботуша си.
— Железницата ми е клиент. Виждам, че са единственият ви купувач. Искате ли да се оплача?
— Защо не го казахте? Влезте.
Управителят се казваше Джийн Гарет. Абът не можеше да повярва, че не съзнава колко невъзможно бе това предприятие да е на печалба. След като настоя, изтъквайки разходите, направени за операцията. Гарет се сопна:
— Собствениците ми дават добра заплата, плюс бонус за доставката. Това ми показва, че са на печалба, при това доста добра.
Арчи надникна в дъскорезницата, огледа техниката вътре, а след това се върна при Лилиан и Кинкейд, които го чакаха мълчаливо под брезентовия навес с конете си. Слязоха бавно по ужасния път надолу до възела.
Абът отведе коня на Лилиан до конюшните, за да може да се прибере на влака, без баща й да я засече. След това отиде да телеграфира доклад за Айзък Бел, с препоръката одиторите на Ван Дорн да поровят по-надълбоко за собствениците на дърводобивна компания „Източен Орегон“. Докладва също така, че е намерил Кинкейд на обекта и ще го държи под око.