— Ще я пратя на секундата, след като оправят линията — обеща Дж. Дж. Медоуз. — Жиците току-що умряха. Сигурно от тоя дъжд са падали стълбове.
Джеймс Дашууд скочи от ферибота на „Южен Пасифик“ на пристанище Оукланд. Бели флагове с черен кръг в центъра на метеорологичната служба плющяха на силния вятър, духащ от залив Сан Франциско. Бялото с черно в средата предупреждаваше за рязко спадане на температурата.
Затича на пълна скорост да хване влака за Сакраменто, в отчаяното си желание да засече Айзък Бел на възела. Влакът му вече тръгваше от перона. Продължи на спринт след него, метна се на борда в последната възможна секунда и се задържа на задната платформа, докато си поеме дъх. Докато влакът оставяше зад себе си сградата на терминала видя, че свалят белите флагове. На пилоните се вдигнаха червени флагове с черен кръг в центъра. Точно както ковачът беше предсказал.
Предупреждение за буря.
48
Айзък Бел не загуби време в Сакраменто. В отговор на телеграмата му железницата бе подготвила за скачване най-новия си „Пасифик 4-6-2“ — със загрята пара, зареден с въглища и вода. Броени минути след като влезе от изток, „Ван Дорн Експрес“ отново поемаше на север.
Бел отпрати новопристигналите сътрудници към вагон-ресторанта, където се вършеше работата. Задържа се на задната платформа, свъсил вежди, докато влакът пухтеше бавно, излизайки от възела. Странната фраза продължаваше да се върти в ума му: „Мисля си немислимото“. Отново и отново.
Беше ли се преструвал Чарлз Кинкейд в началото на играта на покер? Беше ли му позволил Кинкейд да спечели огромния под, за да го отвлече? Нямаше съмнение, че тъкмо Кинкейд беше скочил от влака в Роулинс, за да наеме боксьорите да го убият. И най-вероятно Кинкейд, действащ от името на Саботьора, бе накарал Филип Доу да го нападне от засада в специалния влак на Озгуд Хенеси, когато беше смъкнал гарда си.
Спомни си отново престореното възхищение на Кинкейд към Хенеси за огромните рискове, които поемаше. Съзнателно беше уронил престижа на благодетеля си пред банкерите, което го правеше много ефикасен агент на Саботьора. Много коварен шпионин.
Но ако известният сенатор на САЩ не беше корумпираният агент на Саботьора? Ако не беше негов шпионин?
— Мисля си немислимото — промълви Бел на глас.
Влакът набираше скорост.
— Господин Бел! Бел!
Погледна назад, привлечен от неистовите викове.
Позната фигура, помъкнала тежка кожена чанта тичаше с все сила през лабиринта от коловози, прескачаше релси и се промушваше между маневрени локомотиви.
— Спрете влака! — нареди Бел, отворил широко вратата, за да го чуе кондукторът.
Локомотив, тендер, вагон-ресторант и спален вагон „Пулман“ изскърцаха на релсите и спряха. Бел сграбчи изпънатата ръка, мокра от дъжд и пот, и издърпа Джеймс Дашууд в преддверието.
— Намерих ковача.
— Защо не телеграфира?
— Не можах, господин Бел. Сигурно ме мислите за луд. Трябваше да докладвам лично.
Бел изгледа свирепо кондуктора, който бързо се прибра набързо във вагона, оставяйки ги сами на платформата.
— Разпозна ли рисунката?
— Признава, че е бил пиян в нощта, когато е направил куката за Саботьора. Но смята, че мъжът, когото е видял, би могъл да е много важна особа. Толкова важна, че не мога да го повярвам. Точно затова трябваше да докладвам лично.
Айзък плесна Дашууд по рамото и стисна ръката му.
— Благодаря ти, Джеймс. Ти направи немислимото мислимо. Сенатор Кинкейд е Саботьора.
49
— Как го разбрахте? — ахна Джеймс Дашууд.
Айзък Бел знаеше, че е вярно в мига, в който го изрече. Сенатор Чарлз Кинкейд не беше шпионинът на Саботьора. Кинкейд беше самият Саботьор.
Чарлз Кинкейд бягаше от нападение на нападение с железопътния пропуск на сенатор. („О, обикаля, сър“ — беше казал кондукторът на „Овърленд Експрес“. „Знаете ги тези висши държавни служители, винаги са в движение“.)
Чарлз Кинкейд беше проникнал във вътрешния кръг на Хенеси. (Въртеше се, преструвайки се, че ухажва Лилиан Хенеси. Подмазваше се на баща й. Наемаше близки сътрудници като Ерастъс Чарни.)