Бел се обърна рязко, чул шумотевица на вратата. Джейсън Адлър, одиторът на Американска щатска банка, нахлу вътре.
— Господин Бел, сър. Току-що прегледах телеграмите, които взехме оттук. Открихме компанията, която контролира чрез „Шане & Симон“. Купили са дърводобивно предприятие „Източен Орегон“, която има договор с железница „Южен Пасифик“ да доставя траверси и дървен материал на отсечката.
— Къде? — попита Бел с изстинало сърце. Но името казваше всичко.
— Над моста над река Каскейд. Това е същият мост, който неговата „Стълбове и кесон Юниън“…
— Разчисти линията! — заповяда Бел на диспечера на Сакраменто със стоманен глас.
— Но материалите и работническите влакове са приоритетни за отсечката, сър.
— Моят влак е с приоритет чак до моста над каньон Каскейд — отсече Бел.
— Но с прекъснатия телеграф не можем да разчистим линията.
— Ще я разчистим в движение!
— Възразявам — заяви диспечерът. — Това е нарушение на всички процедури за безопасност.
Бел забърза към влака, ревейки заповеди.
— Разкачи „Пулман“-а. Счетоводители, адвокати, преводачи и одитори: оставате тук. Продължавайте да ровите, докато научим всичко, което е планирал Кинкейд. Не искаме повече изненади да ни гърмят в лицата. Въоръжените оперативни, скачайте на влака!
Разтичаха се железничари. Когато откачиха излишния вагон. Бел видя Джеймс Дашууд, застанал умърлушен на платформата на спалния „Пулман“.
— Ти какво чакаш. Джеймс? Качвай се на влака.
— Нямам оръжие.
— Какво?
— Казахте „въоръжени оперативни“, господин Бел. Стажантите на Ван Дорн имат право да носят само белезници.
Няколко детективи наоколо се разсмяха и се спогледаха невярващо.
Никой ли не беше казал на хлапето, че това бе първото правило, което се нарушава?
Бел повиши глас.
— Момчета, запознайте се с Джеймс Дашууд, бивш стажант в офиса на Сан Франциско. Току-що беше повишен за разкриване на ключова податка, която уличава сенатор Чарлз Кинкейд като Саботьора. Някой може ли да му заеме оръжие?
Юмруци затършуваха из палта, шапки, колани и ботуши. Цял арсенал от автоматични оръжия, револвери, деринджъри и джобни пистолети блесна на светлината под дъжда. Еди Едуардс стигна пръв до Дашууд и тикна лъскав шестзаряден револвер с никелова плоча в ръката му.
— Дръж. Даш. Двойно зареждане е. Само натискаш спусъка. Презареди, щом спре да вдига шум.
— Качвай се на влака!
Бел скочи в машинистката кабина на Пасифика.
— Право до каньон Каскейд — каза на машиниста.
— Как ще разберат, че идваме, след като телеграфът е прекъснат?
— Добър въпрос. Спри на депото.
Затича в тъмното и опушено сводесто здание, където на гигантската обръщателна платформа бе в пълен ход шумният ремонт на двайсет локомотива. Ченгето на „Южен Пасифик“ го отведе до почернелия от сажди и омазнен с грес старши на бригадата.
— Чух за вас, господин Бел — извика старшият над грохота на стомана и чугун. — С какво да ви помогна?
— Колко време ще ни отнеме да смъкнете челните фарове от два от тези локомотиви и да ги монтирате на моя?
— Час.
Бел извади шепа златни монети с двуглавия орел.
— Направи го петнайсет минути и са твои.
— Приберете си парите, господин Бел. Заведението плаща.
Четиринайсет минути по-късно „Ван Дорн Експрес“ ускори от Сакраменто с триъгълник от челни фарове, блеснал като комета.
— Сега ще ни видят, че идваме! — каза Бел на машиниста и хвърли лопатата на огняря. — Греби въглища.
Тихоокеанската буря, която Джим Хигинс беше показал на Джеймс Дашууд, връхлетя над планинския хребет, обрамчил бреговете на Северна Калифорния и Южен Орегон и проливен дъжд заля Сискию. След това стихията прескочи Крайбрежния хребет, олекнала сякаш от водния си товар. Но заваля още по-силно. Бурята затътна навътре в континента, потапяйки тесните долини на река Кламат. Детективите на „Ван Дорн Експрес“ видяха прекършени дънери, запушили реките, пометени стоманени мостове и фермери във високи гумени ботуши, които се опитваха да спасят добитъка от наводнените поля.