— Отивам напред. Ще пратя лекар с ремонтния влак. Джеймс. Бързо.
Момчето беше пребледняло като платно. Очите му се бяха разширили от шока.
— Дрезината. Действай!
Бел поведе от наклонената кабина към предницата на опасно клатещия се локомотив. Ръчната дрезина беше непокътната. Развързаха я от скарата и я пренесоха, хлъзгайки се и залитайки над петнайсетте метра камъни, изсипали се върху релсите. След няколко минути детективът помпаше ръчките и педалите колкото му сили държаха.
Двайсет и пет километра нагоре по линията се натъкнаха на товарен влак, отбит на страничен коловоз. Бел се разпореди да откачат локомотива. Подкараха го към последните петнайсетина километра до Тунел 13. Преминаха с грохот през тунела. Машинистът забави, щом излязоха на възела, пълен с товарни композиции, спрени заради отслабените основи на моста. Детективът се изненада, като видя тежък влак, натоварен с въглища, спрян на самия мост. Черният товар, струпан на петдесет платформи, лъщеше под дъжда.
— Мислех, че мостът не може да понесе такава тежест. Оправиха ли го вече?
— Не, за бога — отвърна машинистът. — Пратиха хиляда души долу на стълбовете. Работят денонощно, но положението е критично. Има работа за още седмица, а реката се вдига.
— Какво прави там онзи влак с въглища?
— Мостът започна да се клати. Опитват се да го стабилизират с натиск надолу.
Бел видя, че главният железопътен възел от другата страна на моста също беше пълен с влакове. Бяха празни, след като пътят назад към работилниците и депата в Калифорния беше прекъснат. Това, че цялата работна ръка беше пратена да укрепва пилоните на моста, обясняваше защо строителният лагер изглеждаше зловещо пуст.
— Къде е диспечерската служба?
— Устроиха временна база отсам моста. В онзи жълт служебен вагон са.
Бел скочи от локомотива и затича към служебния вагон, с Дашууд плътно до него. Диспечерът четеше стар вестник. Телеграфистът дремеше до затихналия си телеграфен ключ.
— Къде е сенатор Кинкейд?
— Почти всички са долу в градчето — каза диспечерът.
Телеграфистът отвори очи.
— Последния път го видях да се запътва към специалния влак на Стареца. Но на ваше място не бих се вяснал там. Хенеси е побеснял. Някой му е пратил четири влака с въглища вместо трошляка, който им трябва за укрепване на стълбовете.
— Пратете назад лекар с авариен екип. Има ранени хора на сипей, на двайсет и пет километра, нататък по линията. Хайде, Даш!
Затичаха по моста покрай натоварения с въглища влак. Бел видя вълнички в дъждовните локви. Отслабената конструкция трепереше въпреки тежестта на влака. Озърна се настрани и видя, че река Каскейд се е вдигнала много за деветте дни, откакто беше заминал за Ню Йорк. Виждаха се стотици работници, струпани на двата бряга. Теглеха баржи с дълги въжета, изсипваха камъни във водата, опитваха се да отклонят течението, докато други стотици се трупаха при новите камери и кесони, които потапяха около стълбовете.
— Участвал ли си в много арести? — обърна се към Дашууд, докато се приближаваха към специалния влак на издигнатия страничен коловоз. Влакови екипи и бригади стрелочници се сменяха. До локомотива на Хенеси имаше изпъната редица фенери и сигнални флагове. Фенерите хвърляха мътна светлина в дъжда.
— Да, сър. Господин Бронсън разреши да присъствам при залавянето на Самсън Бързака.
Бел прикри усмивката си. Иронично нареченият Самсън Бързака тежеше 40 кила с мокри дрехи и беше известен като най-кроткият бандит в Сан Франциско.
— Този е опасен — предупреди го той строго. — Стой плътно до мен и прави точно каквото кажа.
— Да вадя ли оръжието си?
— Не на влака. Ще има хора наоколо. Стой край мен с готови белезници.
Бел закрачи покрай специалния влак и се качи по стъпалата на „Нанси №1“. Детективът, когото бе назначил да охранява вагона след нападението на Филип Доу, покриваше вестибюла с рязана карабина.
— Сенатор Кинкейд горе ли е?
Озгуд Хенеси се показа на вратата.
— Току-що се разминахте с него, Бел. Какво става?
— Накъде замина?
— Не знам. Но паркира онзи „Томас Флайър“ горе над линията.
— Той е Саботьора.
— Дяволът, казваш.
Бел се обърна към детектива на Ван Дорн:
— Ако се върне, арестувай го. Затрудни ли те, стреляш пръв, иначе ще те убие.