Кинкейд хвърли огънатото оръжие към Бел и извади револвер от палтото си. Цевта се наклони нагоре, докато дръпне спусъка. Бел се наведе и нанесе нов рязък удар. Този път тоягата перна изпънатата кожа на опакото на ръката на противника му. Саботьора изрева от болка и пусна оръжието. Нападна мигновено, свил юмруци.
Бел вдигна своите и подхвърли презрително:
— Нима опасният фехтовчик и гениален инженер е пренебрегнал мъжката защита? Най-непохватният юмручен бой, който съм виждал след Роулинс. Толкова ли беше зает с убийства, че нямаше време да научиш бокса?
Удари два пъти Саботьора, тежък двоен, който разкървави носа му и го накара да залитне назад. Задържайки явното превъзходство, Бел настъпи да го довърши и да закопчае китките му. Страничният десен се натресе в слепоочието на противника му. Ударът щеше да извади от строя всеки друг. Но Саботьора го понесе и Бел осъзна по-силно от всякога досега, че пред него стои не толкова човек, колкото зло чудовище, родено и излязло сякаш от огнен вулкан.
Мъжът го изгледа с неприкрита омраза.
— Никога няма да ме спреш.
Сменяйки тактиката с изумителна бързина, сенаторът сграбчи сигнален фенер и го разлюля високо. Бел ловко отстъпи встрани. Саботьора го натресе в релсата и керосинът се плисна. Фенерът пламна на огнено кълбо и Кинкейд го запокити към безжизненото още тяло на Джеймс Дашууд.
54
Огнена вълна заля Дашууд. Пламналата течност плисна по панталоните, палтото и шапката му, от дима блъвна вонята на опърлена коса.
Саботьора се изсмя победоносно.
— Ти избираш, Бел. Спасяваш момчето или се опитваш да ме хванеш.
Затича към локомотивите, спрени в края на страничния коловоз.
Айзък Бел нямаше избор. Смъкна палтото си и нагази в дима.
Огънят гореше най-силно по гърдите на Дашууд, но първо трябваше да се спасят очите му. Уви бързо палтото си около главата на момчето, за да потуши пламъците, след това затисна с тялото си пламъците по гърдите и краката му. Дашууд се съвзе с крясък. Бел помисли, че е вик от болка и страх, приглушен от палтото му, но момчето отчаяно се опитваше да се извини:
— Съжалявам, господин Бел, ужасно съжалявам, че се оставих да ме събори.
— Можеш ли да станеш?
С оцапано със сажди лице, с половината му коса опърлена и полепнала, с кръв, стичаща се от гърлото му, Дашууд се вдигна бързо на крака.
— Добре съм, сър, съжалявам…
— Намери Арчи Абът. Кажи му да вдигне всички на Ван Дорн. Нека тръгнат след мен нагоре по склона.
Прибра ножа си, деринджъра и браунинга. Пъхна в джоба си и падналия наблизо деринджър на Кинкейд.
— Кинкейд е собственикът на дърводобивна компания „Източен Орегон“. Ако има заден изход, убиецът го знае. Кажи на Арчи да вдигне бързо момчетата!
Внезапният писък на локомотивна свирка го накара рязко да извърне глава.
— Кинкейд се беше качил в кабината на най-близкия локомотив. Държеше въжето на свирката и се опитваше да го завърже за скобата долу.
— Бел вдигна браунинга си, прицели се внимателно и стреля. Разстоянието беше голямо дори за толкова точно оръжие. Куршум изтрещя в стоманена плоча. Саботьора хладнокръвно дозавърза връвта и понечи да скочи през отворената врата на кабината. Бел стреля отново през отворения прозорец с намерението да го задържи на място, докато стигне до него. Кинкейд все пак скочи и затича, след като се приземи долу.
— Свирката рязко прекъсна. Кинкейд погледна назад, с изкривено от изумление лице.
Във внезапно настъпилата тишина Бел осъзна, че изстрелът, с който не беше улучил Кинкейд, случайно бе скъсал връвта на локомотивната свирка. Кинкейд затича обратно към локомотива. Бел стреля отново. Свирката беше важна, някакъв сигнал. Толкова важна, че подлецът тичаше обратно към локомотива пред пистолетния огън. Натисна спусъка отново.
Шапката на Кинкейд отхвърча във въздуха, отпрана от главата му от оловния куршум. Обърна се и притича зад тендера. Четвъртитият корпус на вагона за въглища и вода прегради огневото поле на Бел и той затича към тендера колкото му сили държат. Заобиколи го и видя Саботьора далече пред себе си, как скочи от края на покритото с баласт платно. Бел стигна до края на коловоза и го видя затичан през разчистената от храсти просека. Беше трудна за прицел мишена, както бягаше на зигзаг през сенките на околните дървета и скоро се скри от погледа му, щом просеката се изви успоредно на планинския склон.