Кинкейд извади дългоцевния револвер, който беше взел от колата и го простреля. След това положи уверена ръка върху дросела и лоста на пясъчната клапа и подкара напред димящия локомотив. Задвижващите колела зацепиха плавно и машината повлече вагоните с въглища по моста. Саботьора видя как белият лъч на челния фар падна върху Айзък Бел, който още се бореше да разхлаби релсата.
Тежката композиция смекчи вибрациите, които тресяха моста. Усетил разликата, Бел вдигна очи към заслепяващия лъч на локомотивния фар и разбра мигновено, че изстрелът на деринджъра не беше убил Чарлз Кинкейд.
Локомотивът се носеше право към него. Усети стърженето на колелата по релсите. Ето че главата на Кинкейд се показа от кабината, с изкривено от омраза лице. Устата му се разтвори в грозна победоносна усмивка и Бел чу как парата запухтя по-силно, щом Саботьора отвори дросела.
Изтръгна последния клин от траверсата. След това натисна с цялата си тежест лоста, мъчейки се с последни сили да избута настрани разхлабената релса, преди Кинкейд да го е прегазил.
Усети как предните колела на машината се затъркаляха по релсата му. Тежестта на локомотива я задържаше. Напрягайки последни сили, избута съдбоносните „два сантиметра оттук до вечността“.
Локомотивът се изплъзна от релсите и се натресе върху траверсите. Бел видя Саботьора с ръката му на дросела, видя как триумфът му преля в отчаяние щом осъзна, че всеки момент ще повлече горящия влак от моста и ще рухне долу в реката.
Когато Бел се обърна, за да побегне. V-образната скара пред локомотива го удари. Като перната от ръката на великан муха залитна пред машината и падна през ръба на платното, преди да се хване за стоманената ферма. Заклещен в металната решетка, Айзък Бел видя как локомотивът се срутва надолу. Беше дълго, дълго падане и за миг сякаш целият влак увисна във въздуха.
Локомотивът и низът от вагони рухнаха с грохот в реката, изхвърляйки потоп от вода, която заля двата бряга. Изригнаха пара и пушек. Макар и под водата, огънят продължаваше да грее яркочервен в платформите. Но вагоните се бяха струпали в плътен низ през речното корито подобно на острови на бариерен риф, който пазеше сушата от мощта на океана. Прииждащата вода се заизлива покрай тях и напорът й отслабна.
Мостът на каньон Каскейд престана да се тресе. Падналият влак бе отклонил пороя. И докато губеше съзнание и се будеше отново. Айзък Бел видя как работните прожектори блеснаха, а натоварените баржи и строители се спуснаха към кесоните, за да укрепят стълбовете.
59
Въпреки виелицата, пред сивото каменно имение на Трийсет и седма и Парк авеню се бяха събрали тълпи, за да видят пристигащите гости на сватбата на зимния сезон на 1908 година: бракосъчетанието на син на Стар Ню Йорк и дъщерята на железопътен титан. Тези, които наблюдаваха чаровната двойка, която пресичаше заснежения тротоар, за да изкачи стъпалата на имението предположиха, че високият, безукорно облечен джентълмен със златистите мустаци е стиснал ръката на красивата жена до него, за да не се хлъзне на леда. Вярно беше обратното, но никой не чу как Айзък Бел каза на Марион Морган:
— На кого му трябва бастун, щом има силна жена, на която да се опре?
— На детектив, възстановяващ се от пробивна рана в белия дроб.
— Съвсем леко нараняване. Иначе изобщо нямаше да се оправя.
— … Загубил почти фатално кръв, в допълнение с инфекция и пневмония.
— Ако онзи с камерата ме снима, ще го застрелям.
— Не се притеснявай. Казах, че „Свят в картини“ ще го уволни и ще изхвърли семейството му на улицата, ако я насочи близо към теб. Взе ли пръстена?
— В джоба на елечето ми е.
— Дръж се здраво, скъпи. Ето ги и стъпалата.
Справиха се, но Бел пребледня от усилието. Лакеи и слуги ги придружиха вътре, Марион ахна, като видя цветята, подредени из фоайето и нагоре по пищното стълбище.
— Кали, рози и черешови цветове! Откъде са ги набрали?
— Навсякъде, където е пролет покрай железопътните линии на бащата на булката.
Бащата на булката бързо се появи, за да ги поздрави. Озгуд Хенеси беше облечен в перлено сиво сутрешно палто, с роза в бутониерата. Бел си помисли, че изглеждаше малко самотен без госпожа Комдън до него, но благодарен, че вижда познато лице.
— Марион, толкова се радвам, че дойде чак от Сан Франциско. И ти, Айзък, вече си на крака и изпълнен с енергия.