Саботьора се запъти безстрашно натам. Насред тази бандитска територия се чувстваше като у дома си. Но дори той разхлаби един нож в ботуша си и премести пистолета си от дълбокия джоб на платненото си палто на колана на кръста, откъдето можеше да го извади бързо. Въпреки липсата на огньове не беше съвсем тъмно. Постоянно профучаващите влакове разкъсваха нощния мрак с фаровете си, а тънката снежна покривка отразяваше златистия блясък от прозорците на пътническите вагони. Премина върволица осветени вагони „Пулман“, композицията забави за близкото градче и на светлината й Саботьора видя присвита и трепереща до едно дърво сянка, с двете ръце в джобовете.
— Шарптън — извика той рязко, а Шарптън отвърна:
— Тука съм, мистър.
— Извади ръцете си да ги виждам — заповяда Саботьора.
Шарптън се подчини, отчасти защото Саботьора плащаше за услуга и отчасти от страх. Банков и влаков обирджия, излежал срока си в затвора, Пийт Шарптън можеше да познае опасен омбре, щом го срещнеше. Никога не беше виждал лицето му. Бяха се срещали веднъж преди, когато Саботьора го беше проследил и сгащил в уличката зад наемната конюшня, където си беше наел място за спане. Но цял живот беше живял откъм грешната страна на закона и знаеше, че типовете там не бяха по-опасни от тоя.
— Намери ли си човека? — попита Саботьора.
— Ще свърши работата за хиляда долара — отвърна Шарптън.
— Дай му петстотин. Накарай го да се върне за втората половина, след като я свърши.
— Какво ще го спре да офейка с първите петстотин? Намерени пари, никакъв риск.
— Ще го спре ясното разбиране, че ще го спипаш и убиеш. Можеш ли да му го изясниш?
Шарптън се изсмя в тъмното.
— О, да. А и вече не е толкова як. Ще направи каквото му кажа.
— Дръж — каза Саботьора.
Шарптън опипа с пръсти пакета.
— Това не са пари.
— Парите след малко. Това е възпламенителят, който искам да използва.
— Нещо против да попитам защо?
— Ни най-малко — отвърна небрежно Саботьора. — Прилича точно на бърз фитил. Ще подлъже дори опитен касоразбивач. Правилно ли допускам, че човекът ти е опитен?
— Гърмял е сейфове и експресни вагони цял живот.
— Както поисках. Въпреки външността си, това всъщност е бавен фитил. Когато го запали, ще отнеме повече време да взриви динамита, отколкото е пресметнал.
— Ако забави много, ще гръмне влака, вместо само да блокира релсите.
— Това представлява ли проблем за теб, Шарптън?
— Просто казвам какво ще стане — отвърна припряно Шарптън. — Дали искате да гръмнете целия влак, вместо само да го ограбите, не е моя работа, предполагам. Вие плащате сметката.
Саботьора тикна втори пакет в ръката на посредника.
— Тук са три хиляди долара. Две хиляди за теб, хиляда за човека ти. Не можеш да ги преброиш в тъмното. Ще трябва да ми се довериш.
13
Рисунката на дървосекача се изплати след пет дни.
Един билетопродавач на „Южен Пасифик“ в Сакраменто с остър поглед си спомни, че е продал в Огдън, Юта, билет на мъж, който приличал на нарисувания от Дон Албърт. Въпреки че клиентът му имал брада и косата му била руса почти като на Айзък Бел, имало нещо сходно в лицето му, настоя чиновникът.
Бел го разпита лично, за да се увери, че не е поредният почитател на „Големия влаков обир“ и беше толкова впечатлен, че нареди на оперативните да разпитат влаковите екипи на експреса от Огдън.
Удариха на златна жила в Рино, Невада. Един от кондукторите на експреса, жител на Рино, също си спомни пътника и се съгласи, че би могъл да е човекът от рисунката, макар да изтъкна разликата в цвета на косата.
Бел отиде по най-бързия начин до Невада, хвана кондуктора у дома му и го попита между другото, много небрежно, дали е гледал „Големият влаков обир“. Смятал да го види, отвърна кондукторът, следващия път като го покажели в театъра. Госпожата му го тормозела да я заведе от година.
От Рино Бел хвана нощен експрес до Огдън и вечеря, докато влакът пухтеше нагоре през планината Тринити. Щом спря в Лъвлок, се възползва да прати телеграми и получи няколко отговора, когато спря в Имлей, а накрая заспа в удобния „Пулман“, докато прекосяваше Невада. Телеграмите, които го чакаха в Монтело, малко преди да прекосят границата на Юта не му съобщаваха нищо ново.