— Бил е Кинкейд?
Вероятността беше нищожна. Но в начина, по който последният пътник се беше качил, имаше нещо целенасочено, все едно че бе положил особено усилие да напусне Огдън незабелязан. Много нищожна вероятност, трябваше да признае Бел. Като се оставеха настрана многото влакове, които Саботьора можеше да е взел, мнозина хора редовно бягаха, за да уловят транспорта си навреме. Самият той често беше скачал на влак в последния момент. Понякога преднамерено, било за да излъже някой, който вече се е качил, или за да се измъкне от друг, който го е проследил в гарата.
— Доколкото знам, сенаторът беше в Ню Йорк — разсъди Бел.
— О, обикаля, сър. Знаете ги тези висши държавни служители, винаги са в движение. Мога ли да му кажа, че ще играете?
Детективът изгледа Бил Кукс много хладно.
— И как така сенатор Кинкейд научи името ми и разбра, че съм на влака?
Беше необичайно, човек да види кондуктор на луксозен експрес, загубил самообладание от нещо по-дребно от изскачане от релсите. Кукс взе да пелтечи.
— Ами, аз… Хм, всъщност, познавам ви, сър.
— Всъщност, разумният пътник се сприятелява с кондуктора си — каза Бел, като смекчи изражението си, за да спечели доверието на мъжа. — Разумният кондуктор се старае да направи всеки на влака щастлив. А най-вече пътниците, които най-много заслужават щастие. Трябва ли да ви напомня, господин Кукс, че имате заповеди пряко от президента на линията, според които детективите на Ван Дорн са първите ви приятели?
— Не, сър.
— Ясно ли е?
— Да, сър, господин Бел. Съжалявам, ако съм ви причинил някоя неприятност.
— Не се притеснявай. — Бел се усмихна. — Не е като да си издал поверителна тайна на влаков обирджия.
— Много щедро от ваша страна, сър, благодаря ви… Мога ли да уведомя сенатор Кинкейд, че ще се включите в играта му?
— Кой друг ще залага?
— Ами, съдия Конгдън, разбира се, и полковник Блум.
— Кенет Блум?
— Да, сър, въглищният магнат.
— Последния път, когато видях Кени Блум, беше зад слоновете с лопата.
— Моля за извинение, сър. Не разбирам.
— Бяхме заедно в цирка, за кратко. Като момчета. Докато бащите ни не ни хванаха. Кой още?
— Господин Томас, банкера, и господин Пейн, адвоката, а също и господин Мозер от Провидънс. Синът му е с господин Кинкейд в Сената.
По-сервилни защитници на корпорациите от тези двамата човек трудно можеше да си представи, помисли си Бел, но каза само:
— Кажи на сенатора, че за мен ще бъде висока чест да се включа в играта.
Кондуктор Кукс посегна да отвори вратата.
— Трябва да ви предупредя, господин Бел…
— Че залозите са високи ли?
— Това също. Но щом един агент на Ван Дорн е първият ми приятел, длъжен съм да предупредя, че един от господата, които ще играят тази нощ, е известен с това, че сам си осигурява късмета.
Айзък Бел оголи зъби в усмивка.
— Не ми казвай кой мами. Ще е по-интересно сам да го открия.
Съдия Джеймс Конгдън, домакинът на вечерната игра на покер с теглене на карти, беше строен старец с груби черти на лицето, с аристократична осанка и твърдо непреклонно поведение като пречистения метал, върху който бе натрупал богатството си.
— Десетчасовият работен ден — прогърмя гласът му като въглищен улей, — ще унищожи стоманодобивната индустрия.
Плутократите, събрани около игралната маса с покривка от зелено кече, закимаха тежко, а сенатор Чарлз Кинкейд важно отсече:
— Правилно! Точно така!
Сенаторът беше отворил темата със сервилното обещание да гласува за по-строги закони във Вашингтон, които да улеснят съдебната власт да налага рестрикции срещу стачници.
Ако някой на „Овърленд Лимитид“, бълващ забързан пара през Уайоминг през нощта, се съмняваше в сериозността на конфликта между профсъюзи и фабриканти, Кен Блум, наследил половината антрацитни въглища в Пенсилвания, разби съмненията му.
— За правата и интересите на трудещите се ще се грижат не агитатори, а християни, на които Бог в безкрайната си мъдрост е поверил контрола над имуществените интереси на страната.
— Колко карти, съдия? — запита Айзък Бел, чийто ред беше да раздава. Бяха в разгара на поредната ръка и отговорност на раздаващия бе да я движи. Нещо, което невинаги беше лесно, тъй като въпреки огромните залози играта беше приятелска. Повечето мъже тук се познаваха и често играеха заедно. Приказките на масата варираха от клюки до добродушни закачки, понякога предназначени да разкрият намерението на съперник и силата или слабостта на ръката му.