Както Бел вече бе забелязал, сенатор Кинкейд изглежда се държеше под юзди от съдия Конгдън, който понякога го наричаше „Чарли“, въпреки че сенаторът бе от типа особи, които щяха да настояват да ги наричат Чарлз, ако не и „сенатор“ или да се обръщат към тях със „сър“.
— Карти? — попита отново Бел.
Изведнъж железопътният вагон се разтърси силно. Колелата изтрополиха над твърд участък на коловоза. Вагонът залитна. Бренди и уиски плиснаха от чашите върху зеленото кече. Всички в луксозния салон затихнаха, спомнили си, че заедно с кристала, масата за карти, месинговите лампи, завинтени за стените, картите и златните монети, се носеха в нощта с над 110 км/ч.
— Още ли сме на траверсите? — запита някой. Въпросът бе посрещнат със смях от всички, освен от хладния съдия Конгдън, който сграбчи чашата си, преди да е плиснала още и подхвърли, докато вагонът се разтърсваше още по-силно:
— Това ми напомня, сенатор Кинкейд, да ви питам какво е мнението ви за пороя от злополуки, дето тормози железопътна линия „Южен Пасифик“.
Кинкейд, който явно бе прекалил с пиенето на вечеря, отвърна гръмко:
— Като инженер мога да кажа, че слуховете за лошото управление на „Южен Пасифик“ са скандални лъжи. Железопътният бизнес е опасен. Винаги е бил такъв и винаги ще бъде.
Тресенето спря толкова внезапно, колкото бе започнало и возенето отново стана гладко. Влакът забърза напред, стабилен на релсите си. Пътниците въздъхнаха с облекчение при мисълта, че сутрешните вестници нямаше да изброяват имената им сред загиналите в железопътна авария.
— Колко карти, съдия?
Но съдия Конгдън не беше приключил с говоренето.
— Нямах предвид лошото управление, Чарли. Ако можете да говорите като близък приятел на Озгуд Хенеси, вместо като инженер, сър, как вървят нещата с отсечката Каскейд на Хенеси, където изглежда са съсредоточени злополуките?
Кинкейд поднесе безстрастно слово, подходящо по-скоро за обща сесия на Конгреса, отколкото на игра на покер с високи залози.
— Уверявам ви, уважаеми господа, че клюката за безразсъдната експанзия на линията Каскейд е празно дърдорене. Великата ни държава бе изградена от храбри мъже като президента на „Южен Пасифик“ Озгуд Хенеси, който пое огромни рискове пред лицето на нещастията и продължи напред, дори когато по-хладни глави го увещаваха да забави темпото. Нещо повече — дори когато бе застрашен от банкрут и финансов провал.
Бел забеляза, че Джак Томас, банкерът, не изглеждаше много убеден. Кинкейд тази нощ определено не допринасяше за репутацията на Хенеси.
— Колко карти ще желаете, съдия Конгдън? — запита той отново. Отговорът на Конгдън бе по-притеснителен от внезапното разтърсване на „Овърленд Лимитид“.
— Не търся карти, благодаря. Нямам нужда. Оставам серви.
Другите играчи зяпнаха. Брус Пейн, петролният адвокат, изказа на глас това, мислеха всички.
— Оставането серви в ръка на пет карти е като препускане галоп през град в челото на мародерстваща конница.
Ръката беше във втория си кръг. Айзък Бел вече бе раздал на всеки играч по пет карти с лицето надолу. Конгдън, „под обстрела“, непосредствено вляво от Бел в позиция, която обикновено пасува, беше открил първия кръг в залагането. Всички играещи в луксозната дневна, освен Пейн, бяха платили първия залог на стоманения барон. Чарлз Кинкейд, седящ непосредствено вдясно от Бел, безразсъдно беше вдигнал мизата, принуждавайки играчите, които бяха останали в играта, да хвърлят още монети на пода. Златните монети бяха издрънчали приглушено върху плъстената покривка на масата, след като всички играчи, включително Бел, бяха платили вдигането, най-вече защото Кинкейд играеше със забележителна липса на здравомислие.
След като първият кръг бе завършен, играчите имаха правото да изхвърлят една, две или три карти и да изтеглят съответния брой, за да подобрят ръцете си. Заявлението на съдия Конгдън, че вече има всички нужни карти, благодари, и ще остане серви, не зарадва никого. Заявявайки, че няма нужда от подобрение беше намекнал, че вече държи печеливша комбинация — ръка, която включва и петте му карти и може да бие толкова силни ръце като два чифта или тройка. Това означаваше, че държи поне кент (пет последователни карти), или биещия кент флош (пет карти от един цвят), или дори фул (тройка плюс двойка), силна комбинация, биеща кент или флош.