По лицето на стареца като милувка полъхна лек ветрец.
Сетне от отвора на тунела излетя мощен порив, изтласкан от кухия бумтеж на експлодиралия дълбоко в скалите динамит. Разнесе се зловещ тътнеж, последван от нов полъх, които му дадоха да разбере, че сервизният тунел е рухнал.
Главният тунел беше следващият.
Мъжът се скри между подпорните греди в началото на тунела и зачака. Беше самата истина, че между сервизния тунел и хората, копаещи в главния до него, имаше поне двайсет стъпки гранитна скала. Но в точката, където бе заложил динамита, планината далеч не бе така непоклатима, насечена от цепнатини и напукани скали.
Стените се разтърсиха и разлюляха като при земетресение.
Старецът си позволи една мрачна усмивка. Потрепването под краката му говореше повече и от виковете на ужасените миньори и прахта излизаща на талази от главния тунел. Повече и от паникьосаните гласове на стичащите се пред тунела работници, прииждащи да разберат какво се е случило.
На стотици стъпки под планината таванът на галерията се беше срутил. Моментът беше съобразен така, че да погребе товарния влак, да премаже двайсет вагона, локомотива и тендера. Не изпитваше угризения, че заедно с влака ще погребе и хората. Самите те бяха толкова маловажни, колкото и детективът от железопътната компания, когото току-що бе убил. Не изпитваше каквото и да е съчувствие и към ранените, уловени в капан в мрака зад стената от срутени скали. Колкото повече смърт, разрушение и объркване имаше, колкото по-дълго им се наложеше да разчистват, толкова по-голямо щеше да бъде забавянето.
Махна превръзката от окото си и я прибра в джоба. Свали измачканата шапка, обърна периферията й отвътре навън и отново я нахлупи на главата си, превръщайки я в миньорски каскет. След това бързо развърза шала, който обездвижваше коляното му, за да създаде илюзията, че накуцва и излезе от тъмнината, крачейки уверено, право сред бъркотията от изплашени мъже. Затича заедно с тях, препъвайки се по траверсите, падайки на релсите, без да престава да се бори да се отдалечи от разрушенията. По някое време бягащите мъже забавяха устрема си, посрещнати от любопитните, тичащи по посока на случилото се нещастие. Човекът известен като Саботьора, не спря — вместо това се спусна в канавката до линията, като с лекота избегна спасителните екипи и железопътната полиция по добре обмисления си маршрут за бягство. Заобиколи един страничен коловоз, където бе композиран частен влак със специално предназначение, закачен за лъскав черен локомотив. Гигантската машина съскаше тихо, за да поддържа налягането на парата за електричество и отопление. В нощта грееха редици от прозорци с пердета. В студения въздух се носеше музика, а вътре се забелязваха прислужници с ливреи, които подреждаха маса за вечеря. На идване покрай този влак, преди да достигнат тунела, Кевин се бе възмутил от „малцината избраници“, пътуващи в разкош и изобилие, докато в същото време отрудените миньори получаваха по два долара на ден.
Саботьора се усмихна. Това беше частният влак на президента на железопътната компания. Когато научеше, че планината се е сгромолясала върху тунела му, в луксозните вагони щеше да завилнее самият ад и със сигурност можеше да се предположи, че „малцината избраници“ на Кевин тази вечер нямаше да се чувстват чак толкова избрани.
На километър и половина надолу по положените релси, острите светлини на електрическите лампи бележеха разхвърляна строителна площадка, спални отделения за работниците, складове, работилници, както и ремонтно депо, където обръщаха и поправяха локомотивите. Под тях дълбоко в котловината, блещукаха маслените лампи на лагера, разположен в края на линията, временен град от палатки и изоставени товарни вагони, побрал в себе си набързо сковани танцувални зали, кръчми и бардаци, които следваха неспирно изместващи я се железопътен парк.
Сега вече нямаше да се мести толкова бързо.
Щеше да им отнеме дни, преди напълно да разчистят рухналите скали от тунела. Най-малко седмица, преди да укрепят отслабените галерии, да поправят пораженията и да подновят работа. Този път беше саботирал железницата по доста задоволителен начин, най-добрата му работа досега. И ако изобщо някога успееха да разпознаят останките на Кевин, единственият свидетел, който можеше да го свърже с престъплението, за младежа се знаеше, че е гореща глава и все някой щеше да се сети, че често го е чувал да сипе радикални закани и ругатни сред скитниците, пътуващи с товарните влакове, преди по невнимание да взриви сам себе си и да се прати на оня свят.