— Ето ти едно, което не са те научили в колежа — И нанесе двоен удар на детектива, с което едва не откъсна главата му.
Съливан замахна към Бел, докато профучаваше край него. Пълната сила на удара го порази точно над слепоочието и го просна на гръб. Болката промуши мозъка му като игла. Но фактът, че изобщо изпитва болка означаваше, че все още е жив и в пълно съзнание, както и че Съливан и Корбът се канят да го убият. Главата му кръжеше и се наложи да се избута с ръце, за да стане отново.
— Господа, давам ви последен шанс. Това ли е мъжът, който ви плати да ме убиете?
Мощното забиване на Съливан изби хартията ръката на Бел.
Той се изправи колкото можа, предвид разкъсващата болка в ребрата и успя да избегне последвалата комбинация от удари.
— Ще те поема после — подхвърли му Бел предизвикателно. — Първо да покажа на партньора ти нещо, което научих в колежа. — След това насочи насмешката си към Корбът. — Ако беше толкова добър, колкото се мислиш, нямаше да се наемеш да пребиваш хора в забравено от бога железопътно градче.
Подейства. Както приказките на маса можеха да издадат намеренията в игра на покер, така и говоренето в бой предизвикваше безразсъдство. Корбът избута Съливан настрана.
— Разкарай се! Ще накарам тоя кучи син да плаче, преди да умре.
Връхлетя с ярост и ударите изригнаха като оръдеен залп.
Бел знаеше, че е понесъл твърде много щети, за да разчита на бързина. Имаше само един последен шанс — да съсредоточи цялата си сила в последен убийствен удар. Твърде изтощен, за да избегне юмруците, понесе два влезе вътре при следващия и удари Корбът силно в челюстта, при което главата му се отплесна назад. След това вложи последната си троха сила в десния си юмрук и го натресе в тялото на Корбът. Дъхът изригна от гърдите му и мъжът се свлече, все едно че коленете му бяха станали на вода. Решен да се бие докрай, посегна да докопа гърлото на Бел докато падаше, но не успя.
Бел се извъртя към Съливан. Едва дишаше от умора, но лицето му се беше изопнало в мрачна решителност.
— Кои ви нае да ме убиете?
Съливан се смъкна на колене до Корбът, бръкна в джоба на палтото на падналия си партньор и измъкна сгъваем нож. Скочи отново на крака и връхлетя към него.
Детективът знаеше, че плещестият бияч беше по-силен от него. Полумъртъв от боя, щеше да е твърде рисковано да се опита да избие ножа. Измъкна своя от ботуша си и го метна със замах, задържайки показалеца си по гладката дръжка, за да не се превърти. Острието блесна като език на гущер и изсвистя право към гърлото на Съливан. Биячът рухна и от ръцете му, мъчещи се да запушат раната, плисна кръв. Нямаше да отговори на въпросите му.
Детективът коленичи до Корбът. Очите му бяха зяпнали и широко отворени. От устата му капеше кръв. И да не умираше от вътрешни разкъсвания от удара в стомаха си, беше близо, тъй че и той нямаше да отговори тази нощ на въпросите му. Без Да губи повече време, Айзък Бел закрачи залитайки покрай коловоза към гара Роулинс и нахлу през вратата на диспечера.
Диспечерът зяпна мъжът с разкъсано вечерно облекло, с обляно в кръв лице.
— Какво е станало с вас, господине?
— Президентът на линията ме е упълномощил да наема специален влак — каза Бел.
— Да бе. А папата току-що ми даде пропуск за райските порти.
Бел измъкна писмото на Озгуд Хенеси от портфейла си и го тикна в лицето му.
— Искам най-бързия ви локомотив.
Диспечерът го прочете два пъти, стана и каза:
— Слушам, сър. Но имам само една машина и по график трябва да я прикача на експресния на запад, който е след двайсет минути.
— Обръщай я. Отиваме на изток.
— До къде?
— След „Овърленд Лимитид“.
— Изобщо няма да го догоните.
— Ако не го догоним, ще разговаряте с господин Хенеси. Сядай зад онзи телеграф и разчисти трасето.
Експресът „Овърленд Лимитид“ имаше петдесет минути преднина, но локомотивът на Бел имаше предимството да тегли само тежестта на въглищата и водата си, докато машината на експреса влачеше осем вагона „Пулман“, багажен вагон, вагон-ресторант и салон. Бакшишът от по сто долара на огняря и машиниста също не навредиха на скоростта му. Изкачиха се през нощта, като се натъкнаха на сняг в планините Медисън Боу, предвестник за зимата, която железопътните строители на Озгуд Хенеси се напряга да изпреварят, докато Саботьора сееше смърт и разрушение, за да ги спре.