Всеки мъж носеше копие от рисунката на дървосекача. Надеждите на Бел, свързани с нея, бяха подсилени от един доклад по трагедията в Огдън от Никълъс Аликзандър, самодоволния шеф на офиса в Денвър, който въпреки недостатъците си все пак беше способен детектив. Някои се бяха зачудили да не би Саботьора съзнателно да е издирил Уоли Кисли и Мак Фултън, за да нападне агенти на Ван Дорн. Но Аликзандър беше потвърдил първоначалното заключение на Бел, че Уоли и Мак бяха проследили Саботьора в уличката. Което означаваше, че са го разпознали от скицата. А и вече познатите рани от мушкане със сабя не оставяха съмнение, че Саботьора ги беше убил лично.
— Приятелю — каза Арчи, — прекалено се безпокоиш. Покрили сме всяка база. Тук сме вече от седмица. От Саботьора — ни вест, ни кост. Шефът е доволен.
Бел знаеше много добре, че Джоузеф Ван Дорн нямаше да е напълно доволен докато не арестуваха Саботьора или не го застреляха в главата. Но беше вярно, че мощното присъствие на Ван Дорн вече бе постигнало чудесния страничен ефект със задържането на различни престъпници и бягащи от закона. Бяха арестували гангстер от Джърси сити, маскирал се като железопътен детектив на централна гара Джърси, трима банкови обирджии и корумпиран инспектор на Противопожарната команда, взимал подкупи, за да покрие опасните практики да складират динамит на парни радиатори, за да не замръзва в зимния студ.
Барутният кей най-много безпокоеше Бел, въпреки че гъмжеше от железопътна полиция. Изолиран възможно най-далече от главните кейове, все пак по негово мнение бе твърде близо. И по цели шест вагона едновременно разтоварваха динамит на влекачите, които душеха около него. За да не рискува, Бел беше поставил начело на железопътната полиция опитния агент на Ван Дорн — Еди Едуардс, който познаваше добре железопътните възли, кейовете, както и местните банди.
Вонг Ли крачеше към кейовете на Къмюнипау. Дребничката му фигура беше огъната почти на две под тежестта на огромен чувал с пране. Над него се извиси детектив от железопътната полиция и попита къде по дяволите си мисли, че е тръгнал тоя китаец.
— Чоп-чоп, плане за капитан — отвърна Вонг на заваления английски, който детективът очакваше от него.
— Кой кораб?
Бъркайки нарочно произнасянето на „л“ и „р“ Вонг назова „Джулия Райдхед“, стоманена тримачтова барка, превозваща животински кости за наторяване и ченгето го пусна да мине.
Но когато стигна до барката, където неколцина полски докери разтоварваха вмирисания товар, продължи напред и се качи по трапа на очукана двумачтова шхуна, която извозваше дървен материал.
— Ей, жълтур? — подвикна помощник-капитанът. — Къде по дяволите отиваш?
— Капитан Ятковски, чоп-чоп, длехи.
— В кабината е.
Капитанът беше загрубял морски вълк от Йонкърс, препитаващ се с контрабанда на нелегално уиски, китайски опиум и превоз на бегълци, търсещи по-благосклонно правораздаване оттатък реката. Престъпниците, отказали да си платят превоза до по-безопасни брегове, ги намираха по очи в Долния залив и сред подземния свят се говореше, че човек не бива никога да се опитва да лъже капитан Пол Ятковски и помощника му, „Големия Бен“ Вайцман.
— Какво ми носиш, китаецо?
Вонг Ли смъкна торбата си и леко издърпа връвта. След това опипа внимателно между чистите ризи и чаршафи, и извади кръгла тенекиена кутия за сладки. Беше приключил със заваления английски.
— Имам всичко, което ми трябва.
В кутията имаше решетка, направена от метална пластина с пробити в нея дупки, в които се наместваха медни капсули така, че да могат да се складират и пренасят, без да се докосват една друга. Имаше трийсет дупки, всяка пълна с медна капсула, дебела колкото молив и на половина от дължината му. От върха на всяка от тях се протягаха две изолирани „телени крачета“. Представляваха високостепенни живачно-фулминатни детонатори №6, най-мощните.
Тайната за успеха на Вонг „Дракона“ в по-ранния му живот във взривяването на скали за западните железопътни компании бе в съчетанието на инстинкт и храброст. След като работи седем дни седмично по канарите и тъй като беше изключително наблюдателен, беше стигнал до разбирането, че всяка пръчка динамит съдържа в мазната си обвивка повече мощ, отколкото се предполагаше. Всичко зависеше от това колко бързо ще избухне. Беше разбрал, че множество детонатори, задействани едновременно, усилват мощта на взрива.