Отекна пушечен изстрел, разби прозорците и заслепи Макколийн с разлетелите се парчета стъкло. Железопътното ченге залитна назад, изрева от болка, хвана се за лицето и стреля напосоки. Капитан Петри извлече кураж от вродените си инстинкти на уличен борец от Джърси. Завъртя рязко руля, за да връхлети на таран в корпуса на нападателя.
Беше правилната тактика. Тежко натовареният парен лихтер със сигурност щеше да разцепи дървената шхуна на две. Но износеното кормилно съединение на „Лилиан I“, от дълго време пренебрегвано от „Централна железница Ню Джърси“, а сега и от „Южен Пасифик“ поддаде при рязката маневра. С откъснатия кормилен лост и разбит рул, пълният с динамит съд застина по средата на резкия завой и се залюшка безпомощно. Шхуната го блъсна странично и банда мъже скочиха на борда с вой и безмилостна стрелба по всеки, който се движи.
„Жарден дьо Пари“ представляваше импровизиран театър на покрива на „Олимпия“ на Хамърстейн. В тази студена и дъждовна нощ брезентовите завеси бяха спуснати, за да пазят от вятъра, но едва заглушаваха шума на бензиновите автобуси долу на Бродуей. Но всеки с билет в ръката изглеждаше щастлив, че е тук.
Маси и столове бяха подредени по плоския под, наподобяващ повече танцувален салон, отколкото театрален аудиториум. Но организаторите бяха добавили изящни ложи, с които да привлекат тъй наречената от Арчи Абът „по-висша класа публика“. Ложите бяха наскоро построени върху извита като конска подкова платформа на върха на пагода, обхванала асансьорния вход. Флорънс Зигфилд, продуцентът на „Фолиз“, бе дал на детективите на Ван Дорн най-добрите места. Предлагаха добра и близка гледка към сцената и широка панорама към останалите ложи, които се пълнеха с мъже в бели фракове и жени в бални тоалети.
Докато оглеждаше пристигащата публика, погледът на Бел изведнъж се кръстоса с този на Лилиан Хенеси, която тъкмо сядаше на мястото си от другата страна на салона. Изглеждаше по-красива от всякога в златистата рокля и с русата й коса, събрана на висок кок над главата й. Усмихна й се и лицето й мигновено светна от искрено удоволствие, явно простила му, затова че бе разбил пакарда й. Всъщност, помисли той притеснено, усмихваше му се като момиче на ръба на страстното увлечение… последното нещо, от което и двамата се нуждаеха.
— Виж онова момиче! — изломоти Абът до него.
— Арчи, ако се наведеш още малко, ще паднеш в евтините места.
— Струва си, ако тя ще плаче над тялото ми… ще й кажеш как съм умрял. Чакай малко, тя се усмихва на теб.
— Името й е Лилиан — обясни Бел. — Онзи парен лихтер на „Южен Пасифик“, който зяпаше този следобед, е наречен на нея. Както и всичко, което плава и е собственост на компанията. Дъщеря е на стария Хенеси.
— И богата, значи? Боже в небесата. Кой е онзи надут пуяк до нея? Изглежда ми познат.
— Сенатор Кинкейд.
— О, да. Героят инженер.
Бел отвърна хладно на кимването на сенатора. Не беше изненадан, че чекът на Кинкейд, покриващ загубите му на покер, още не беше пристигнал в клуб „Йейл“. Мъжете, които раздаваха от долния край на тестето, имаха навика да не си плащат дълговете, когато мислеха, че могат да го избегнат.
— Сенаторът определено е късметлия.
— Не мисля — отвърна Бел. — Твърде богата и независима е за него.
— Какво те кара да го твърдиш?
— Тя ми го каза.
— Защо ще го споделя с теб, Айзък?
— Довършваше третата си бутилка „Мъм“.
— Значи ти си късметлията.
— Извадих късмет с Марион и ще си остана късметлия с Марион.
— Любовта — измърмори с подигравателно скръбен тон Арчи, докато светлините в салона гаснеха. — Дебне ни като смъртта и данъчните.
Тежка дама, увита в метри коприна, увенчана с пищна шапка с пера и бляскави диаманти, се наведе от съседната ложа и потупа властно Абът по рамото с лорнета си.
— Тихо, млади човече. Шоуто започва… О, Арчи, ти си бил. Как е майка ти?
— Много добре, благодаря, мисис Вандербилт. Ще й кажа, че попитахте.
— Моля те. И, Арчи? Извинявай, че неволно подслушах. Джентълменът с теб е прав. Младата дама не държи много на онзи омразен законодател. И трябва да подчертая, би могла лесно да закърпи опърпаното състояние на фамилията ви.
— Мама би се зарадвала много — съгласи се Абът и добави с тихо мърморене така, че да го чуе само Бел:
— След като мама смята Вандербилт за „нецивилизовани новобогаташи“, можеш да си представиш ужаса й, ако доведа у дома дъщерята на „железничар голтак“.