Той от своя страна съсредоточи погледа си на Кинкейд, а сенаторът погледна към него и му махна приятелски.
— Не е ли чудесно шоуто? — извика Кинкейд над главите на струпалите се около тях хора, щом Бел се приближи. — Обожавам театъра. Знаете ли, чух ви да си говорите с Кени Блум как сте избягали като хлапета в цирка. За мен винаги беше сцената вместо цирка. Винаги съм искал да стана актьор. Дори бях избягал с една театрална трупа, преди да надделее здравият ми разум.
— Като моя добър приятел Арчи Абът тук. Арчи, запознай се със сенатор Чарлз Кинкейд, нереализиран драматичен актьор.
— Добър вечер, сенаторе — каза Абът и протегна вежливо ръка, но изобщо не улучи дланта на Кинкейд, тъй като бе зяпнал в Лилиан.
— О, здрасти, Лилиан — подхвърли небрежно Бел. — Позволи ми да ти представя стария си приятел Арчибалд Ейнджъл Абът.
Лилиан запърха с клепки в стила на Ана Хелд. Но явно нещо, което видя в лицето на Абът, я накара да го погледне отново. Приятелят му имаше подкупващи сиви очи и Бел забеляза как излъчваха настойчивост, за да задържат вниманието й. Погледът й обходи белезите по челото на Абът и обхвана рижата му коса и искрящата усмивка. Кинкейд й каза нещо, но тя като че ли не го чу, докато гледаше Абът право в лицето и промълви:
— Приятно ми е да се запознаем, господин Абът. Айзък ми е разказал всичко за вас.
— Едва ли, мис Хенеси. Иначе щяхте да избягате от фоайето.
Лилиан се засмя, Арчи се наду, а сенаторът изглеждаше доста недоволен.
Бел използва повода с дълга от покера, за да отведе Кинкейд настрана от Арчи и Лилиан.
— Играта ни на карти ми беше приятна. И за мен беше удоволствие да получа визитката ви, но един чек за написаната сума би съживил още по-приятни спомени.
— Чекът ми ще пристигне утре — отвърна вежливо Кинкейд. — Още ли сте в клуб „Йейл“?
— Засега. А вие, сенаторе? В Ню Йорк ли ще пребивавате, докато сте извън Вашингтон?
— Всъщност, тръгвам за Сан Франциско утре сутринта.
— Сенатът не е ли в сесия?
— Председател съм на една подкомисия, провеждаща изслушване в Сан Франциско за китайския проблем. — Огледа тълпите театрална публика, мъчещи се да привлекат вниманието му, хвана Бел за лакътя и заговори по-тихо. — Казано между нас, играчите на покер, господин Бел, изслушването ще маскира истинската цел на пътуването ми до Сан Франциско.
— А каква е тя?
— Убеден бях от отбрана група калифорнийски бизнесмени да изслушам настояванията им да се кандидатирам за президент. — Смигна затворнически. — Предложиха да ме вземат на ловна екскурзия в горите със секвоя. Може да си представите колко малко удоволствие ще изпита един бивш строител на мостове от спането на открито. Казах им, че бих предпочел някоя от прочутите им западни курортни хижи. Елени, препарирани мечки гризли, борови цепеници в камината… и водопровод.
— Податлив ли сте на убеждаване?
— Между нас казано, струва ми доста усилие. Но, разбира се, за мен би било голяма чест да се кандидатирам за президент — каза Кинкейд. — Кой не би се поласкал? Това е мечтата на всеки политик, който служи на обществото.
— Престън Уайтуей, да не би да е един от тези калифорнийски бизнесмени?
Кинкейд го изгледа рязко.
— Проницателен въпрос, господин Бел.
За миг, както бяха преплели погледи, двамата мъже, все едно че стояха сами над някоя скална пропаст в Орегон, вместо в пълно с хора театрално фоайе на Големия бял път10.
— А отговорът ви? — запита Бел.
— Не мога да си позволя да ви кажа. Но толкова много зависи от това какво ще реши президент Рузвелт да стори следващата година. Не виждам място за мен, ако той поиска трети мандат. Тъй или иначе, предпочитам да запазите това под шапката си.
Бел му го обеща. Но се зачуди защо един сенатор на САЩ бе решил да сподели такива неща с човек, когото бе срещнал само веднъж.
— Споделихте ли го с господин Хенеси?
— Ще го споделя с Озгуд Хенеси в подходящия момент, тоест след като една такава уговорка бъде консумирана.
— Защо да чакате? Един президент на железопътна компания няма ли да е от полза за каузата ви?
— Не бих искал да му вдъхвам надежди, че ще има приятел в Белия дом на този ранен етап, само за да ги разбия след това.
Светлините в салона започнаха да гаснат и светват в знак, че паузата е свършила. Върнаха се на местата си в театъра на покрива.
10
Great White Way — прозвище за Бродуей в централната част на Ню Йорк, където са разположени театрите. — Б.пр.