Фериботът наду свирката си. Усети как витлата потрепериха под краката й. Докато се отдръпваха от брега на Ню Джърси видя платната на старомодна шхуна, очертани на фона на ярко осветен кей.
Десет минути трябваха на четиримата мъже, за да вдигнат тежката картечница на покрива на вагона. И както беше предсказал Айзък Бел, лентовата картечница с водно охлаждане „Викърс“, монтирана на триножник над пълния с динамит вагон, държеше обслужващите я железопътни полицаи много будни. Но Еди Едуардс, четирийсетгодишният следовател на Ван Дорн с изумяващия кичур преждевременно побеляла коса, все пак непрекъснато се качваше по стълбата на вагона, за да ги проверява.
Оръжието им също така беше благонадеждно, приспособено от картечница „Максим“, която се беше доказала, покосявайки африканските армии. Едно от яките ченгета беше преселник англичанин, който разправяше с увлечение за избиването на „туземци“ с „Максим“ в колониалните войни предното десетилетие. Едуардс му даде указания да остави туземците на Джърси на мира. Освен ако не опитаха нещо. Старите банди там не бяха толкова корави като някога, когато Едуардс беше водил битката на Ван Дорн да прочистят железопътните възли, но все още бяха досадни.
Застанал на покрива на вагона, докато се въртеше на пети и оглеждаше огневото поле на картечницата, което вече обхващаше пълен кръг, Едуардс си припомни старите дни, когато пазеше товари със златни кюлчета. Разбира се, оръжията на бандата „Лава Бед“ по онова време бяха предимно оловни тръби, месингови боксове и много рядко по някоя рязана пушка. Пред очите му ярко осветен ферибот напусна терминала Къмюнипау. Обърна се отново към портата, блокирана от три въглищни тендера с ченгета с пушки на покрива, и видя, че товарните възли изглеждаха по-спокойни от всякога. По коловозите щъкаха и се композираха маневрени локомотиви. Но във всяка машинна кабина се возеше по един въоръжен детектив. Отново погледна към реката. Дъждът отслабваше. Вече виждаше ясно светлините на Ню Йорк.
— Онази шхуна там няма ли да се блъсне в парния лихтер?
— Не. Близо бяха, но се раздалечават. Виждаш ли? Отдели се, а лихтерът обърна насам.
— Виждам — отвърна Едуардс, стегнал челюсти. Накъде, по дяволите, е тръгнал тоя?
— Идва насам.
Едуардс наблюдаваше напрегнато. Ситуацията му харесваше все по-малко и по-малко.
— Колко далече е онази червена шамандура?
— Червената светлина ли? Към половин километър, според мен.
— Ако подмине оная шамандура, дай му четири изстрела пред носа.
— Сериозно ли? — попита невярващо ченгето.
— Да, по дяволите. Сериозно. Приготви се за стрелба.
— Подминава я, господин Едуардс.
— Стреляй! Веднага!
Охлажданата с вода „Викърс“ издаде странно приглушен пукот. Твърде далече беше, за да се види в тъмното къде отидоха куршумите. Парният лихтер продължаваше да идва право към барутния кей.
— Дай им десет изстрела по покрива на кабината на щурвала.
— Това ще ги събуди хубаво — каза англичанинът. — Тия оловни парчета звучат като гръм над главата ти.
— Само гледай да си точно зад него. Не искам да покосим някой нещастен влекач.
— Чисто е.
— Стреляй! Веднага! Не чакай!
Платнената лента с патрони затрепери. Десет куршума изплющяха от дулото. Водният охладител вдигна пара.
Съдът продължаваше да се приближава.
Еди Едуардс облиза устни. Бог знаеше кой беше на него. Пияница? Уплашено момче на щурвала, докато капитанът му спеше? Изпаднал в ужас старец, който не може да проумее откъде идва стрелбата?
— Излез там на светлото! Махни им да се разкарат… Не ти! Ти стой на картечницата.
Подаващият лентата и водоносецът заподскачаха на покрива на вагона и замахаха в паника. Съдът продължаваше да се приближава.
— Отдръпнете се! — извика им Едуардс. — Стреляй по кабината на щурвала. — Сграбчи лентата и започна да подава, когато картечницата откри непрекъснат огън.
Двеста куршума излетяха от дулото й, профучаха на почти половин километър вода и се врязаха в кабината на щурвала на лихтера, трошейки дърво и стъкло. Два куршума разбиха горната спица на щурала. Друг откъсна въжето, увито около кормилото и то изведнъж се освободи и завъртя. Но водата, течаща зад щурвала, го задържа в курса право към барутния кей. След това рамката на кабината рухна. Покривът падна върху румпела, събори спиците и завъртя кормилото и кърмовия лост, с който беше свързан.