Второто действие на „Фолиз“ започна мащабно и ставаше все по-мащабно. „Жиу-жицу валс“ в изпълнението на Принц Токио, „направо от Япония“, бе последван от комичната песен „Мисля да не карам повече автомобил“:
Щом песента свърши, затрещя самотно барабанче. Самотна балерина в синя блузка, къса бяла поличка и червено трико тръгна в маршова стъпка по празната сцена. Включи се второ барабанче. Втора балерина тръгна в стъпка с първата. После още един барабан и още едно момиче. Вече дрънчаха шест барабана и шест балерини маршируваха напред — назад. После още и още. Басови барабани подеха ритъма с тътен, който разтърси седалките. Изведнъж всичките петдесет най-красиви балерини на Бродуей прекъснаха танца си на сцената, дръпнаха петдесет барабана от пирамидите до крилата, слязоха тичешком по стълбите от двете страни и запълниха пътеките, биейки барабанчетата си и мятайки обутите си в плътно червено трико крака.
— Не се ли радваш, че дойдохме? — извика Абът над шума.
Бел погледна нагоре. Блясък през оберлихта задържа погледа му, сякаш театърът бе насочил прожектори от покрива в добавка към вече запалените на сцената. Все едно че нощното небе беше пламнало. Усети рязко разтърсване на сградата и за миг помисли, че е ударната вълна на земетресение.
След това чу оглушителен взрив.
26
Оркестърът на „Фолиз“ прекъсна рязко. Зловеща тишина обзе театъра. След това по тенекиения покрив затропаха отломки като хиляда барабани. Парчета стъкло се посипаха от оберлихта и всички в театъра — публика, сценични работници и балерини — запищяха.
Айзък Бел и Арчи Абът скочиха като един. Втурнаха се по пътеките, през брезентовите завеси и по покрива към външното стълбище. Видяха червено сияние на югозапад откъм Джърси сити.
— Барутният кей — промълви Бел с изстинало сърце. — Давай натам.
— Виж — каза Арчи, щом заслизаха надолу. — Навсякъде почупени прозорци.
Всяка сграда на карето беше загубила прозорец. Четиридесет и четвърта улица беше засипана с натрошено стъкло. Обърнаха гръб на тълпите, изсипващи се в паника на Бродуей и затичаха на запад по Четирийсет и четвърта към реката. Прекосиха Осмо авеню, после Девето, и хукнаха през бордеите на Кухнята на ада, промушвайки се покрай местните жители, изливащи се на улиците от пивници и жилищни сгради. Всички викаха:
— Какво стана?
Двамата детективи на Ван Дорн прекосиха на бегом Десето авеню, коловозите на Централна железница Ню Йорк, минаха през Единайсето, отбягвайки пожарните коли и изпадналите в паника коне. Колкото повече се приближаваха към водата, толкова повече счупени прозорци виждаха. Един полицай се опита да ги спре, както тичаха към кейовете. Показаха му, движение значките си и профучаха покрай него.
— Пожарен катер! — извика Бел.
Катер на противопожарната служба Ню Йорк се откъсваше от Кей 84, настръхнал с пожарните си кранове и бълващ дим. Бел затича след него и скочи. Абът се приземи до колегата си.
— Ван Дорн — казаха на стъписания дежурен на палубата. — Трябва да стигнем до Джърси.
— Сбъркахте кораба. Пращат ни към центъра да пръскаме кейовете.
Причината за заповедите на пожарния катер скоро се изясни. Отвъд реката, от кейовете на Джърси към небето изригваха пламъци. Със спирането на дъжда вятърът се бе отклонил на запад и духаше искри през реката към кейовете на Манхатън. Тъй че вместо да помага в борбата с огъня в Джърси сити, пожарният катер трябваше да залее с вода кейовете на Манхатън, за да потушат искрите по покривите и дървените съдове, пристанали до тях.
— Гениален е — каза Бел. — Трябва да му го призная.
— Наполеон на престъпниците — съгласи се Арчи. — Все едно че Конан Дойл е пуснал по нас професор Мориарти вместо Шерлок Холмс.
Бел забеляза катер на морското подразделение на полицейския департамент на Ню Йорк да тръгва от фериботния терминал „Лакавана“ на Двайсет и трета улица.