— По-добре квалифициран? Вероятно си бил твърде зает, за да прочетеш сутрешните вестници.
Сграбчи ръката на Бел и буквално я прекърши в мощно ръкостискане.
— Най-после спечелихме рунд, Айзък. Браво!
— Спечелили сме рунд? За какво говорите, сър? На ферибота са убити хора. Половината прозорци в Манхатън са натрошени. Тези кейове са в развалини. Всичко това заради саботажа на съд на железници „Южен Пасифик“, които бях нает да опазя.
— Частична победа, ще призная. Но все пак победа. Попречи на Саботьора да взриви влака с експлозиви, което беше целта му. Щеше да убие стотици, ако му го беше позволил. Виж тук. — Ван Дорн отвори вестника. Три водещи заглавия с огромен шрифт покриваха първата страница.
Щети от експлозия равна на Пристанищния
пожар от май 1804 г.
Жертвите на ферибота, трима убити
Безброй ранени
„Можеше да е много по-зле“ — каза главният
комисар на Противопожарната служба
— А виж и това! Още по-добро е…
Саботьора кипеше от гняв.
Улиците на Манхатън бяха засипани с натрошено стъкло. От железопътния ферибот виждаше черни стълбове дим, който все още се вдигаше над брега на Джърси. Пристанището бе осеяно с повредени кораби и баржи. В баровете и ресторантите от двете страни на реката говореха само за динамитната експлозия. Темата се беше наложила дори в плюшената светая светих на вагона салон, докато специалният експрес за Чикаго вдигаше пара от разбития терминал на Джърси сити.
Но влудяващото беше, че всяко вестникарче в града крещеше водещите заглавия на извънредните издания, и всяка вестникарска будка бе облепена с лъжите:
Осуетен саботаж
Железопътната полиция и агентите на Ван Дорн
спасиха пълен с динамит влак
Кметът благодари на управлението
на „Южен Пасифик“ за здравия ред
Ако Айзък Бел беше на този влак, щеше да го удуши с голи ръце. Или да го прегази. Този момент щеше да дойде, напомни си той. Беше загубил само една битка, не и войната. Войната щеше да спечели той, а Бел — да я загуби. А това заслужаваше да се отпразнува! Махна властно с ръка на стюарда.
— Джордж!
— Да, сенатор, гусине.
— Шампанско!
Стюардът припряно му донесе бутилка „Ренодин Болинже“ в кофа с лед.
— Не тази помия! Компанията знае адски добре, че пия само „Мъм“.
— Ужасно съжалявам, сенатор. Но тъй като „Ренодин Болинже“ беше любимото шампанско на кралица Виктория, а сега на крал Едуард, надявахме се, че ще е достоен заместител.
— Заместител? За какво по дяволите говориш? Донеси ми шампанско „Мъм“ или си уволнен!
— Но сър… целият запас от „Мъм“ на железници „Пенсилвания“ беше унищожен в експлозията.
— Най-после победа — повтори Джоузеф Ван Дорн. — И ако си прав, че Саботьора се опитва да дискредитира железници „Южен Пасифик“, няма да е доволен от тези резултати. „Управлението на Южен Пасифик“, и още как. Точно обратното на това, което се е надявал да постигне с атаката си.
— Не го чувствам като победа — каза Айзък Бел.
— Наслади й се, Айзък. След това се залавяш здраво да намериш начин да се справим с тая работа.
— Саботьора не е приключил.
— Тази атака не беше планирана за една нощ — каза строго Ван Дорн. — В метода му ще има податки за следващия му ход.
При претърсването на кърмата на шхуната, захвърлена от експлозията върху железопътния ферибот, откриха тялото на мъж, добре познат на Морския отдел на полицията.
— Воден плъх на име Вайцман — определи го сивокосият капитан на полицейския катер. — Свързан с капитана на шхуната, крокодилски син на име Ятковски. Контрабандист, когато не се забърка в нещо по-лошо. От Йонкърс.
Полицията на Йонкърс претърси стария речен град никакъв резултат. Но на другата сутрин тленните останки от капитана бяха изхвърлени от водата край Уихокън. Междувременно агентите на Ван Дорн бяха проследили собствеността на шхуната до един търговец на дървен материал, роднински свързан с Ятковски по брак. Търговецът обаче не призна никакви престъпления, като твърдеше, че е продал кораба на зет си предната година. Запитан дали капитанът е използвал шхуната за нелегален превоз на бегълци през реката, търговецът отвърна, че със зет му всичко е възможно.