Както бе предположил Бел в Огдън, Саботьора променяше тактиката. Вместо да разчита на фанатични радикали, успяваше да привлече хладнокръвни престъпници да вършат мръсната работа срещу кеш.
— Някой от тях използвал ли е досега взривове в престъпленията си? — попита Айзък капитана на катера.
— Това май беше за първи път — отвърна с мрачна усмивка морският полицай. — И не се оказаха много добри, като гледам как се взривиха на парчета.
— Едно красиво момиче иска да се види с вас, господин Бел.
Бел не вдигна глава от бюрото си в офиса на Ван Дорн в хотел „Никърбокър“. Три телефона на високи поставки звъняха непрекъснато. Куриери влизаха и излизаха на бегом. Оперативни агенти чакаха да представят докладите си и да получат нови заповеди.
— Зает съм. Прати я при Арчи.
— Арчи е в моргата.
— Тогава я отпрати.
Бяха изтекли четиридесет часа след експлозията разтърсила пристанище Ню Йорк. Експерти от поддържаното от железниците, Бюро за експлозиви, ровещи из развалините, бяха открили суха клетъчна батерия, която ги доведе до заключението, че динамитът е бил професионално взривен с електричество. Но Бел все още не разполагаше с податки дали мъртвият екипаж на шхуната бе взривил динамита, или си бяха имали професионален помагач. Чудеше се дали самият Саботьор не беше свързал веригата, задействала взрива. Дали е бил на шхуната? Мъртъв ли беше? Или подготвяше следващото си нападение?
— Ако бях на ваше място, щях непременно да искам да я видя — настоя дежурният на рецепцията.
— Виждал съм я. Красива е. Богата е. Нямам време.
— Но е довела няколко типа с кинокамера.
— Какво? — Бел надзърна през вратата. — Марион!
Изхвърча през вратата, надигна я в здравата си прегръдка и я целуна по устата. Годеницата му носеше шапка, стегната с шал, който скриваше едната страна на лицето й. Забеляза, че е сресала надолу сламено русата си коса, така че се спускаше по едната й буза. Обикновено я носеше прибрана горе на кок.
— Какво правиш тук?
— Опитвам се да снимам героя, стига да спреш да ме стискаш така. Ела по-насам на светло.
— Герой? Герой съм на стъкларския профсъюз. — Притисна устните си до ухото й и прошепна: — И Единственото място, където те стискам, е в леглото.
— Не и преди да снимаме прочутия детектив, спасил Ню Йорк.
— Показването на лицето ми в театри няма да помогне да дебна престъпниците.
— Ще те снимаме отзад, само тила ти, много загадъчно. Хайде, докато не сме изгубили светлината.
Заслизаха по величественото стълбище на „Никърбокър“, последвани от асистентите на Бел с техните доклади и дискретни въпроси, и оператора и асистентите на Марион, понесли компактната камера „Люмиер“, дървен триножник и сандъци с аксесоари. Вън на тротоара работници подменяха счупените прозорци на хотела.
— Поставете го там! — Операторът посочи лъч слънчева светлина, падаща върху тротоара.
— Тук — каза Марион. — За да виждаме счупеното стъкло зад него.
— Ясно, мадам.
Тя хвана Бел за раменете.
— Обърни се насам.
— Чувствам се като пощенски колет.
— Ти си чудесен колет, наречен „Детективът в белия костюм“. Така. Сега посочи към счупения прозорец.
Бел чу въртене на зъбчати колела и маховици зад себе си, механично тракане като от шевна машина и плясък на филмова лента.
— Какви са въпросите ти? — извика през рамо.
— Знам, че си зает. Вече написах отговорите ти за субтитрите.
— И какво казах?
— Агенция Ван Дорн ще гони престъпника, който нападна Ню Йорк Сити до края на света. Никога няма да се предадем. Никога!
— По-добре и аз нямаше да го кажа.
— Сега задръж малко така, докато монтираме лещите… Окей, посочи онзи кран, който вдига прозореца… Благодаря ти. Беше чудесно.
Когато Бел се обърна да види усмивката й на вятъра надигна косата й и изведнъж осъзна, че прическата, шапката й шалът й прикриваха превръзка.
— Какво е станало с лицето ти?
— Летящо стъкло. Бяха на ферибота, когато избухна на бомбата.
— Какво?
— Нищо ми няма.
— Отби ли се при лекар?
— Разбира се. Няма дори да остане белег. А и да остане, мога да пускам косата си на тази страна.
Бел беше стъписан и почти парализиран от гняв. Саботьора бе стигнал на косъм до това да я убие. Едва се владееше, когато един детектив на Ван Дорн изтича от хотела и замаха с ръце да привлече вниманието му.