Выбрать главу

— Миналият февруари?

— Февруари? Откъде е взел парите?

— От Саботьора, естествено. Когато го е наел. Откъде иначе един беден китайски перач ще намери толкова много пари?

— Сигурен ли си, че е било февруари?

— Абсолютно. Шефът ми каза, че било точно след китайската Нова година. Съвпада с шаблона на Саботьора, нали? Планира далече напред.

Айзък Бел едва можеше да сдържи възбудата си.

— Вонг Ли е купил дяла си от перачницата миналия февруари. Но Озгуд Хенеси подписа тайната си сделка едва този ноември. Как Саботьора е знаел още през февруари, че железница „Южен Пасифик“ ще спечели достъп до Ню Йорк през ноември?

28

— По някакъв начин Саботьора е надушил сделката — отвърна Абът.

— Не! — възрази рязко Бел. — Озгуд Хенеси знаеше, че трябва да спечели контролния пакет в „Джърси Сентръл“ в най-дълбока тайна, иначе конкурентите му щяха да му попречат. Никой не „надушва“ намеренията на стария пират докато той сам не го пожелае.

Бел вдигна най-близкия телефон.

— Ангажирай две купета в експрес „Двайсети век“, с пряка връзка до Сан Франциско!

— Искаш да кажеш, че Саботьора има достъп до вътрешна информация от „Южен Пасифик“?

— По някакъв начин, да — отвърна Бел и дръпна палтото и шапката си. — Или някой глупак се е разпял. Или шпионин съзнателно е подал информацията за плановете на Хенеси. Каквото и да е, кръгът на Хенеси му е познат.

— Или е вътре в него — отвърна Абът, забързан след колегата си, докато излизаха от офиса.

— Със сигурност е близо до върха — съгласи се Бел. — Поемаш закриването на операцията в Джърси. Премести всеки, когото можеш, на отсечката Каскейд. След като загуби в Ню Йорк, обзалагам се, че следващият удар на Саботьора ще е там. Догони ме веднага щом можеш.

— Кой е в кръга на Хенеси? — попита Арчи.

— Има банкери в директорския си борд. Има адвокати. А специалният му влак тегли спални вагони „Пулман“, тъпкани с инженери и надзиратели, ръководещи отсечката.

— Ще ни отнеме цяла вечност да ги разследваме всички.

— Не разполагаме с вечност — отвърна Бел. — Ще започна със самия Хенеси. Казвам му каквото знаем и да видим за какво ще се сети.

— Не бих пратил такъв въпрос по телеграфа.

— Точно затова заминавам на запад. Доколкото знаем, Саботьора може и телеграфист да е. Трябва да говоря с Хенеси очи в очи.

— Защо не наемеш специален влак?

— Защото шпионинът на Саботьора може да забележи и да съобрази, че става нещо. Не си струва деня, който ще спечеля.

Абът се усмихна широко.

— Затова поръча две съседни купета. Много умно. Айзък. Ще изглежда, все едно че господин Ван Дорн те е извадил от случая „Саботьора“ и ти е възложил друга работа.

— За какво говориш?

— Лична охрана? — отвърна Арчи невинно. — За една определена дама от бизнеса с филмовите новини, която се връща в Калифорния?

Стачката на телеграфистите в Сан Франциско завърши съкрушително за профсъюза им. Мнозинството се върнаха на работа. Но някои телеграфисти и техници по телеграфните линии, недоволни от неотстъпчивостта на компанията, се бяха насочили към саботажи, като режеха жици и палеха телеграфни пунктове. Група от тези ренегати намериха нов платец в лицето на Саботьора, загадъчна фигура, която свързваше с тях със съобщения и пари, оставяни в гарови багажни помещения. По негово нареждане се подготвяха за общонационално прекъсване на телеграфната система. В критичен момент щеше да изолира Озгуд Хенеси от банкерите му.

Техниците на Саботьора упражняваха старата тактика от Гражданската война да се режат ключови телеграфни жици и след това да се свързват отново краищата с шунтове, така че прекъсванията да не може да се забележат отдолу. Щеше да отнеме много дни, докато комуникацията се възстанови. Тъй като Северна Калифорния и Орегон все още не бяха свързани с Източните щати с телефон, телеграфът оставаше единственото средство за континентална връзка. Когато Саботьора бъдеше готов, щеше да предприеме координирана атака, която да хвърли отсечката Каскейд петдесет години назад във времето до дните, когато най-бързото средство за комуникация беше пощата, пращана по дилижанс и „Пони Експрес“.

Междувременно беше предвидил други задължения за недоволстващите телеграфисти.