Войникът премигна, но не каза нищо. Навярно, помисли си Сабриел, когато той взе предоставените документи, мъжът бе решил, че това е някакъв салонен трик. Или може би просто не бе забелязал. Може би магията на Хартата бе нещо обичайно тук, толкова близо до Стената.
Войникът прегледа документите й внимателно, но без особен интерес. Сабриел вече бе сигурна, че той не заема важен пост, заради начина, по който прелистваше специалния й паспорт. Очевидно никога досега не бе виждал такъв. Тя закачливо започна да преплита пръсти в знака на Хартата, който означаваше сграбчване или хващане, за да изтръгне документите от ръцете му и да ги върне в джоба си, преди дребните му очички да проумеят какво става.
Но още в първия миг на движението, тя усети пламъка на друга магия на Хартата от двете си страни и зад себе си — и чу тропота на подковани обувки по асфалта. Главата й рязко отскочи от документите и тя почувства как косата й падна върху челото, докато се оглеждаше в двете посоки. От бараките и окопите наизлязоха войници, хванали мечове и щитове в ръце и с пушки на рамо. Някои от тях носеха значки, от които тя разбра, че са магове на Хартата. Пръстите им образуваха предпазни символи и бариери, които щяха да приковат Сабриел на място, да я привържат към сянката й. Груба магия, но мощно насочена.
Инстинктивно, мозъкът и ръцете на Сабриел прибягнаха към поредицата от символи, които щяха да я избавят от оковите, но ските й помръднаха и паднаха в извивката на лакътя й, а тя потръпна от удара.
В същото време един войник изтича пред другите, а сребърните звезди върху каската му блестяха на слънцето.
— Спрете! — извика той. — Ефрейтор, отдръпнете се от нея!
Ефрейторът, останал глух за шума от магията на Хартата, сляп за наполовина образуваните знаци, вдигна поглед от документите й и за миг остана с отворена уста, а страхът изтри чертите на лицето му. Той пусна паспортите и залитна назад.
По лицето му Сабриел внезапно разбра какво означава да използваш магии на Границата и застана съвсем неподвижно, потискайки полуоформените знаци в съзнанието си. Ските й се плъзнаха по-надолу по ръката, ремъците им се закачиха за малко, преди да се освободят и да се стоварят с трясък на земята. Войниците се втурнаха напред и за секунди образуваха обръч около нея, насочили мечовете си към гърлото й. Тя видя сребърните ивици, с които бяха покрити остриетата, и грубо изписаните символи на Хартата, и разбра. Тези оръжия бяха предназначени да убиват вече мъртви същества — нискокачествени разновидности на меча, който самата тя носеше.
Мъжът, който бе извикал — офицер, както разбра Сабриел, — се наведе и вдигна паспортите й. Разглежда ги известно време, а после вдигна поглед към нея. Очите му бяха бледосини и в тях се четеше смесица от жестокост и съчувствие, което се стори познато на Сабриел, макар да не успя да го определи точно — докато не си спомни баща си. Очите на Абхорсен бяха толкова тъмнокафяви, че изглеждаха черни, но те излъчваха нещо подобно.
Офицерът затвори паспорта, пъхна го в колана си и наклони назад каската си с два пръста, разкривайки знак на Хартата, който все още бе озарен от някакво остатъчно предпазно заклинание. Сабриел предпазливо вдигна ръка и после, тъй като той не я спря, протегна два пръста, за да докосне знака. Когато го направи, той се пресегна и докосна нейния — Сабриел усети познатия прилив на енергия и чувството, че пропада в някаква безкрайна звездна галактика. Звездите тук бяха символи на Хартата, свързани в един необятен танц, който нямаше начало и край, но със своите движения владееше и описваше света. Сабриел разпозна съвсем малка част от символите, но знаеше смисъла на танца и усети как чистотата на Хартата я изпълва.
— Неопетнен знак на Хартата — обяви на висок глас офицерът, когато пръстите им се разделиха. — Тя не е някакво същество или изображение.
Войниците се отдръпнаха, прибраха мечовете в ножниците и щракнаха предпазителите. Само червеноликият ефрейтор не помръдна, все така втренчен в Сабриел, сякаш не бе сигурен какво точно вижда.
— Шоуто свърши, ефрейтор — каза офицерът, а гласът и очите му вече бяха строги. — Връщай се на касата. По време на тукашния си престой ще виждаш и по-странни случки от тази — стой настрана и може би ще оцелееш!
— И така — каза той, като извади документите от колана си и ги подаде на Сабриел. — Ти си дъщеря на Абхорсен. Аз съм полковник Хорис, командир на малка част от местния гарнизон — бойна единица, която армията предпочита да нарича Северен граничен разузнавателен отряд, а всички останали наричат Скаутите от пропускателния пункт — една разнородна смесица от жители на Анселстиер, успели да получат знака на Хартата и ограничени познания за магията.