— Ще го направите — каза Сабриел, но гласът й прозвуча неубедително, дори в собствените й уши. Тъчстоун не каза нищо, а Хорис не отговори, така че след това продължиха нататък в мълчание, а не след дълго настигнаха конвоя от камиони, изпреварвайки всеки от тях, докато отново застанат начело. Ала откъдето и да минаваха, камбаните неизменно ги предшестваха, всяка селска камбанария подемаше предупредителния звън.
Както предрече Хорис, пристигнаха в Уайвърли малко преди шест. Камионите спряха в редица из цялото село, от дома на полицая, до кръчмата „Уайвърн“, като бързо се прегрупираха в строй на пътя. Свързочните камиони спряха под един телефонен стълб, а по тях се изкачиха двама мъже, за да свържат кабелите. Военните полицаи отидоха в двата края на селото, за да пренасочат движението. Сабриел и Тъчстоун слязоха от колата и зачакаха.
— Не е много различно от Кралската гвардия — каза Тъчстоун, докато гледаше как мъжете бързо заемат позициите си, сержантите крещят, а офицерите се събират около Хорис, който говореше по току-що свързания телефон. — Побързайте и изчакайте.
— Ще ми се да те бях видяла в Кралската гвардия — каза Сабриел. — И в Старото кралство, в… искам да кажа, преди Камъните да са били счупени.
— Тоест, по мое време — каза Тъчстоун. — На мен също би ми се искало. Тогава всичко напомняше за сегашното положение. Искам да кажа, в нормалното ежедневие. Беше спокойно и някак мудно. Понякога си мислех, че животът е твърде бавен, твърде предсказуем. Сега бих предпочел да е така…
— И аз си мислех същото в училище — отвърна Сабриел. — Мечтаех за Старото кралство. За истинска Магия на Хартата. За мъртви, които да възпирам. Принцове, които да…
— Спасяваш?
— За които да се омъжа — отвърна отнесено Сабриел. Изглеждаше съсредоточена върху Хорис. Видът му говореше, че е получил лоши новини по телефона.
Тъчстоун не каза нищо. За него сякаш всичко се избистряше, съсредоточавайки се върху Сабриел, чиято черна коса блестеше като гарваново крило на следобедното слънце. Обичам я, помисли си той. Но ако сега кажа нещо нередно, може би никога няма да…
Хорис подаде телефона на един свързочник и се обърна към тях. Тъчстоун го гледаше, внезапно осъзнал, че може би му остават само пет секунди, през които да бъде насаме със Сабриел, да й каже нещо, каквото и да е. Може би това бяха последните пет секунди, които някога щяха да прекарат насаме…
Не ме е страх, каза си той.
— Обичам те — прошепна. — Надявам се, че нямаш нищо против.
Сабриел го погледна и се усмихна, почти против волята си. Мъката й заради смъртта на баща й все още не й даваше мира, както и опасенията й за бъдещето — но видът на Тъчстоун, който я гледаше притеснено, по някакъв начин я обнадежди.
— Нямам — прошепна в отговор, накланяйки се към него. Тя се намръщи: — Мисля… мисля, че и аз бих могла да те обикна, Хартата да ми е на помощ, но сега е…
— Телефонната връзка с Граничния пресечен пункт току-що беше преустановена — обяви мрачно Хорис, който се опитваше да надвика селската камбана, още преди да се е приближил достатъчно. — Покрай Стената е започнала да се спуска мъгла преди час. Достигнала е до предните окопи в четири и четиридесет и шест. Оттогава връзката с която и да било от челните роти по телефона или чрез куриер е невъзможна. Тъкмо говорех с дежурния офицер — онзи младеж, който прояви голям интерес към вашия самолет. Каза, че мъглата тъкмо достига до неговия пост. После връзката прекъсна.
— Значи — каза Сабриел. — Керигор не е изчакал залеза. Променя времето.
— Според протоколите, предоставени от Границата — каза Хорис, — тази мъгла — или каквото и да е това — се движи на юг с около двайсет мили в час. Ако се движи по права линия, ще достигне до нас около седем и трийсет. По тъмно, точно преди да изгрее луната.
— Да вървим тогава — сопна се Сабриел. — Конската пътека до Доки пойнт започва зад кръчмата. Да водя ли?
— По-добре не — отвърна Хорис. Извърна се и изкрещя някакви заповеди, придружени от множество ръкомахания и сочене с пръст. След няколко секунди около кръчмата обикаляха мъже, поели по пътеката до Доки пойнт. Най-отпред, разузнавачите от пропускателния пункт, до един стрелци и Магове на Хартата. После първи пехотен взвод, с приведени в готовност щикове и пушки. Когато отминаха кръчмата, те се наредиха в клиновиден строй. Хорис, Сабриел, Тъчстоун и техният шофьор ги последваха. Зад тях идваха другите два взвода и свързочниците, които размотаваха кабел за полеви телефон от голям и тежък цилиндър.