Мисис Ъмбрейд стоеше, задушавайки се като златна рибка, докато Хорис изведнъж се надвеси над нея и се озъби:
— Размърдай се, жено!
Още преди да е затворил уста, тя изчезна. Сабриел погледна назад, за да се уври, че Тъчстоун организира преместването на саркофага, и после я последва.
Фоайето вече беше блокирано от плътна колона войници, които пренасяха вътре кутии от камионите и ги трупаха до стените. Кутиите бях в цвят каки, с надписи „Сачми, 303-ти калибър“, или „Гранати В2Е2 WP“, сложени пред снимки на шампиони от отбора по хокей, или надписани със златни букви почетни табла за академични постижения. Войниците бяха отворили вратите и на Голямата зала и се бяха заловили за работа вътре, като спускаха кепенците и трупаха скамейките, обръщайки ги обратно, върху затворените прозорци.
Мисис Ъмбрейд все още се движеше в другия край на фоайето, хукнала към група видимо разтревожени учители. Зад тях, надничащи иззад главното стълбище, стояха редица отговорници на класове. Зад тях, по-нагоре по стълбите, и едва успяващи да виждат, стояха няколко групички ученички от пети и шести клас. Сабриел не се съмняваше, че останалата част от училището се е струпала в коридорите зад тях, и всички изгаряха от нетърпение да разберат за какво е цялата суматоха.
В мига, в който мисис Ъмбрейд се доближи до подчинените си, осветлението угасна. За миг настъпи пълно мълчание, изпълнено с ужас, а след това стана два пъти по-шумно. Момичетата пищяха, войниците крещяха, чуваха се сблъсъци и удари, когато някой се удареше в нещо, или се сблъскаше с друг човек.
Сабриел остана на мястото си и призова символите на Хартата за светлина. Те се появиха с лекота, леейки се към върховете на пръстите й като вода от душ. Тя ги остави там за миг, после ги насочи към тавана, точици светлина, които придобиха размерите на чинии за хранене, и хвърляха равномерна жълта светлина из целия коридор. Още някой разпръсваше подобни светлини до мисис Ъмбрейд, и Сабриел усети намесата на мисис Гринууд. Усмихна се, когато я позна, повдигайки леко само едната половина от устата си. Знаеше, че осветлението е угаснало, защото Керигор беше преминал покрай електрическата централа, а тя се намираше по средата между училището и селото.
Както очакваше, мисис Ъмбрейд не казваше на учителите нищо полезно — само споменаваше нещо за грубост и някакъв генерал. Сабриел видя магистрата зад високата, но приведена фигура на главната научна ръководителка, и й помаха.
— И никога не съм била по-изумена при вида на една от нашите… — казваше мисис Ъмбрейд, когато Сабриел пристъпи до нея и нежно насочи символите за мълчание и неподвижност към тила й.
— Съжалявам, че ви прекъсвам — каза тя, застанала до временно застиналата фигура на директорката, — но случаят е спешен. Както виждате, армията временно поема положението. Аз помагам на полковник Хорис, който е командир. А сега имаме нужда от всички момичета от двата класа по Висша магия, които да слязат долу, в Главната зала — заедно с вас, магистра Гринууд, ако обичате. Всички останали — ученици, учители, градинари, всички — трябва да се качат на горните етажи в Северната кула и да се барикадират там. До утре сутрин.
— Защо? — настоя да узнае мисис Пърч, учителката по математика. — За какво е всичко това?
— Нещо идва от Старото кралство — отвърна лаконично Сабриел, наблюдавайки промяната по лицата им, докато говореше. — Съвсем скоро ще бъдем нападнати от мъртвите.
— Значи учениците ми ще бъдат в опасност? — проговори мисис Гринууд, проправяйки си път напред, между две уплашени учителки по английски. Тя погледна Сабриел в лицето, сякаш го разпозна, а после добави: — Абхорсен.
— Всички ще бъдат в опасност — каза мрачно Сабриел. — Но без помощта на местните Магове на Хартата, няма и най-малка вероятност…
— Добре — отвърна мисис Гринууд с известна решителност. — В такъв случай, най-добре е да се организираме. Ще отида да доведа Сълин и Елимер. Мисля, че те са единствените Магове на Хартата сред отговорниците на класове — могат да организират останалите. Мисис Пърч, най-добре се погрижете за… ах… евакуацията към Северната кула, тъй като допускам, че мисис Ъмбрейд ще бъде… ъъъ… много замислена. Мисис Суон, най-добре вземете готвача и прислужниците — запасете се с прясна вода, храна и свещи. Мистър Арклър, бъдете така добър да донесете мечовете от гимнастическия салон…
След като се увери, че всичко е под контрол, Сабриел въздъхна и бързо отиде отвън, отминавайки войниците, които окачваха газови лампи в коридора. Въпреки това, навън все още беше по-светло, а небето се къпеше в червено и оранжево от последните слънчеви лъчи.