Сабриел изкачи последните няколко стъпала с намаляващи очаквания. Вече стана ясно от какъв материал е бил построен апаратът, а и откъде идваше името му — цялата конструкция бе изградена от множество пластове хартия, съединени с нещо като метални листове. Боядисан в сиво-синьо, със сребърни ленти около корпуса и сребърни ивици по крилата и опашката, той изглеждаше красив, по-скоро декоративен, и съвсем негоден за летене. Единствено жълтите очи на сокол, нарисувани върху заострения му нос, загатваха за неговото истинско предназначение.
Сабриел отново погледна Хартиеното крило, а след това водопада зад него. Сега, подхранван от придошлите води на потопа, той изглеждаше по-ужасяващ отвсякога. На десетки метри над прага му изригваха водни пръски — бушуваща мъгла, през която Хартиеното крило трябваше да прелети, преди да достигне до откритото небе. Сабриел дори не знаеше дали е водоустойчив.
— Колко често това… нещо… е летяло? — попита тя неспокойно. Разумът й приемаше, че скоро ще седи в този апарат, за да полети към разбиващите се води — ала подсъзнанието, и стомахът й, изгаряха от желание да останат здраво стъпили на земята.
— Многократно — отвърна Могет, скачайки с лекота от платформата в кабината. Гласът му отекна вътре за миг, преди да се изкачи обратно горе, подпрял на ръба косматото си котешко лице. — Онзи Абхорсен, който го построи, веднъж прелетя с него до морето и обратно за един следобед. Но тя беше невероятна магьосница на времето и можеше да насочва ветровете. Не мисля…
— Не — каза Сабриел, установила още един пропуск в обучението си. Знаеше, че магията за ветровете до голяма степен представлява изсвирване на символи на Хартата, но това бе всичко. — Не. Не мога.
— Е — продължи Могет, след дълбокомислена пауза. — Хартиеното крило е снабдено с няколко елементарни заклинания, за да пори вятъра. Само че ще трябва да ги изсвириш. Надявам се, че можеш да свириш?
Сабриел не му обърна внимание. Всички некроманти трябваше да бъдат музикални, да могат да свирят, тананикат и пеят. Ако бяха пленени в смъртта без звънци или други магически инструменти, вокалните им умения се превръщаха в последното им оръжие.
Едно привидение дойде и взе раницата й, като й помогна да я свали, а след това я постави в задната част на кабината. Друго привидение хвана ръката на Сабриел и я поведе към нещо, което приличаше на кожен полухамак, опънат в кабината — очевидно това бе мястото на пилота. То също не изглеждаше никак безопасно, но Сабриел си наложи да се качи, след като повери меча си в ръцете на друг помощник.
Изненадващо, краката й не пропаднаха през хартиено ламаринения под. Материалът дори изглеждаше успокояващо твърд и след едноминутно гърчене, въртене и наместване, седалката-хамак се оказа много удобна. Тя пъхна меча и ножницата в една ниша отстрани, а Могет се намести върху ремъците на раницата й, непосредствено зад раменете й, защото седалката я принуди да се наклони назад дотолкова, че почти лежеше.
От новата си позиция Сабриел видя малко овално сребърно огледало, монтирано точно под ръба на кабината. То блестеше на късното следобедно слънце и тя усети, че вибрира от Магията на Хартата. Нещо я накара да духне в него, а топлият й дъх замъгли стъклото. За миг то остана така, а после на него бавно се появи символ на Хартата, сякаш някакъв призрачен пръст го бе нарисувал върху огледалото.
Сабриел го разгледа внимателно, поглъщайки неговото предназначение и ефект. Той й подсказа следващите символи: символи, които да повдигнат крилата, символи за ускорено спускане, символи за призоваване на ветровете от всеки ъгъл на компаса. Имаше още символи за Хартиеното крило и когато Сабриел ги усвои, разбра, че пялото съоръжение е пропито с магията на Хартата и изпълнено със заклинания. Онзи Абхорсен, който го бе построил, се бе трудил дълго и с любов, за да създаде нещо, което приличаше повече на магическа птица, отколкото на самолет.
Времето минаваше и последният символ избледня. Огледалото се проясни и се превърна в плоско сребристо стъкло, светещо на слънцето. Сабриел седеше мълчаливо, запечатвайки символите на Хартата в паметта си, докато се дивеше на силата и умението, които бяха създали Хартиеното крило и бяха измислили този начин за инструктиране. Може би някой ден тя самата щеше също да е способна да създаде подобно нещо.