На пристанището нямаше закотвени лодки, вързани за кейовете или към стената. Нямаше дори нито една ладия, издърпана на брега за ремонт. Сабриел застана на стъпалата, вгледана надолу, а всякакви бъдещи планове временно изчезнаха от съзнанието й. Тя просто гледаше как морето се плиска около покритите с раковини стълбове на кейовете; подвижните сенки в синята вода, хвърляни от дребните риби, движещи се на пасажи по свои си дела. Могет седеше в краката й и мълчаливо душеше из въздуха. Тъчстоун бе застанал по-високо зад нея и пазеше тила.
— Ами сега? — попита Сабриел, сочейки неопределено към празното пристанище долу, а ръката й се движеше в ритъма на вълните, които непрестанно се полюшваха към дървото и камъка.
— На острова има хора — каза Могет, присвил очи срещу вятъра. — А между двете оголени скали на югозапад има завързани лодки.
Сабриел погледна нататък, но не видя нищо, докато не извади телескопа от раницата на гърба на Тъчстоун. Той стоеше съвсем неподвижно, докато тя тършуваше, притихнал като празното село. Отново се преструва на дървена статуя, помисли си Сабриел, но всъщност нямаше нищо против. Той се стараеше да бъде полезен, без да изразява благоговението си на всеки пет минути.
През телескопа тя видя, че Могет е прав. Няколко лодки стояха наполовина скрити между две издадени скали, а се виждаха и едва доловими признаци на живот: зърна простор за пране, което се развяваше зад ъгъла на една висока скала; мимолетно движение между две от шестте или седемте порутени дървени постройки, сгушени в югозападната част на острова.
Отмествайки поглед към вълнолома, Сабриел проследи протежението му. Както и бе предполагала, в самия център имаше пролука, през която морето нахлуваше с голяма сила. Купчината дърва откъм островната му страна показваше, че някога там бе имало мост, който вече бе премахнат.
— Изглежда селяните са избягали на острова — каза тя и сгъна телескопа. — На вълнолома има пролука, която да задържа течащата вода между острова и брега. Идеална защита срещу мъртвите. Не мисля, че дори някой разяждащ дух би рискувал да прекоси дълбоката приливна вода…
— Да вървим тогава — промърмори Тъчстоун. Отново звучеше притеснен, изнервен. Сабриел го погледна, после погледна над главата му, и разбра защо. От югоизток зад селото се събираха облаци — тъмни облаци, носещи дъжд. Въздухът бе спокоен, но след като видя облаците, Сабриел разбра, че това е затишие пред буря. Слънцето нямаше да ги предпазва още дълго, а нощта щеше да настъпи рано.
Без повече подканяне, тя пое надолу по стълбите към пристанището, а после към вълнолома. Тъчстоун я последва по-бавно, като през няколко крачки се извръщаше да погледне назад. Могет се присъедини, а дребното му котешко лице непрекъснато се обръщаше, за да погледне къщите.
Зад тях се открехваха кепенци и зад сигурността на сенките надничаха безплътни очи, гледаха как тримата напредват към вълнолома, все още окъпан в ярка слънчева светлина, обграден от стремителните вълни на ужасната вода. Изгнилите, разложени зъби скърцаха, стиснати в устата на скелетите. Далече зад прозорците, сенки, по-тъмни от тези, които хвърляше светлината, кръжаха тревожно, разгневени — и уплашени. Всички знаеха кой е минал оттам.
Една от тези сенки, избрана от множеството и заставена от събратята си, се отказа от своето съществуване в живота с безмълвен вик, изчезвайки в смъртта. Техният господар се намираше на много, много левги разстояние и най-бързият начин да се доберат до него се намираше там. Разбира се, след като предадеше посланието си, вестоносецът щеше да пропадне през Портите до окончателната си смърт. Ала господарят му не се интересуваше от това.
Пролуката във вълнолома се оказа широка петнайсет стъпки, а водата беше два пъти по-висока от Сабриел, понеже морето нахлуваше през нея необуздано и стихийно. Освен това, тя бе охранявана от стрелци на острова, както забелязаха, когато една стрела се удари в камъните пред тях и полетя към морето.
Тъчстоун незабавно се втурна пред Сабриел и тя долови потока на Магията на Хартата в него, а мечовете му описаха огромен кръг във въздуха пред тях двамата. Пътят на мечовете бе последван от светещи ивици, а във въздуха надвисна светещ кръг.
Четири стрели се извиха от острова към тях. Една от тях, попаднала в кръга, просто изчезна. Останалите три съвсем не улучиха целта, и се приземиха в камъните или морето.