Върна се при момичето, сложи ръка на челото й и потърси пулса. Дишаше. Бузите й бяха станали малко по-топли, устните й вече не бяха сини. Внимателно повдигна главата й, за да провери, дали няма някакви подутини или рани, но не откри нищо. Допря бузата си до нейната. Дишането й беше накъсано. Чуваше се някакво хриптене. Филип се разтревожи. Спомни си, че същият звук издаваха болните дробове на Лусиус.
Изведнъж момичето се размърда и леко повдигна ръцете си, но след това тялото й силно се разтресе. Филип побърза да й облече един от халатите, който бе извадил от шкафа. Обви тялото й и завърза колана. Реши за всеки случай да й облече и другия. После потърка леко бузите й и се опита да я разбуди. Беше спала прекалено дълго.
— Хайде, отвори си очите! Направи го заради мен! Можеш да го направиш! Отвори си очите, моля те!
Момичето измънка нещо и извърна глава на другата страна.
— Недей да бягаш от мен! Аз съм по-настойчив и от часовник. Събуди се!
Отново измънка нещо. Звукът бе гърлен и приглушен.
— Обзаложих се с моята кобила Таша, че очите ти са зелени, за да подхождат на червеникавокестенявата ти коса. Не, не кестенява, по-скоро червена… като на порочните жени. Хайде, събуди се! Искам да видя очите ти! Искам да спечеля облога!
Ръката й леко помръдна, но после пак се отпусна.
— Време е да погледнеш света! Той отдавна те чака. Аз също. Не съм чак толкова лош човек. Аз съм ти приятел. Хайде, събуди се!
Спомни си отново онези дни, когато стоеше до премръзналите мъже и чакаше с надежда да дойдат в съзнание. Трябваше да направи нещо.
— По дяволите! Събуди се! Чуваш ли какво ти казвам!
Филип хвана момичето за раменете и силно го разтърси. То изхленчи, като че ли проплака насън, после размърда ръце, като че ли се бранеше от някого.
— Отвори си очите и ме погледни или ще стана лош! — продължаваше да крещи Филип и да я разтърсва.
Сабрина чуваше някакъв глас, който идваше от далечината. Опита се да отвори очи, но й беше много трудно. Гласът обаче продължаваше да чува. Някой й се караше. Премигна няколко пъти и погледът й се проясни — някакъв мъж се беше навел над нея. Ръцете му бяха на раменете й. Сабрина изкрещя, после тихо прошепна:
— Не, моля те, Тревор, остави ме да си отида! Пусни ме, Тревор, моля те!
Филип гледаше очите й — бяха сини, теменужено сини, почти виолетови; бяха леко притворени, с гъсти извити мигли, малко по-тъмни от косата й. В погледа й имаше страх, не, по-скоро неописуем ужас. Филип се наведе още по-близо до лицето й и спокойно отвърна:
— Аз не съм Тревор. Няма да ти сторя нищо лошо. Този човек не е тук. Тук сме само аз и ти. Няма да ти сторя нищо лошо. Разбираш ли какво ти казвам?
Тя премигна и отново го погледна. Гласът на този мъж й беше непознат. Опита се да си спомни кой е той.
— Ти не си Тревор?
— Не, тук сме само аз и ти — Тревор го няма. Не се страхувай от мен. Тук съм, за да ти помогна.
— Господ ли те изпрати?
Филип се замисли, но след това се усмихна.
— Може би. Бях се изгубил и случайно те видях да лежиш на снега в онази гора.
— Ти не приличаш на пратеник на Господ.
— Баща ми казваше, че пратениците на Господ са различни, а освен това могат да се появяват в най-различни одежди. Не ме пренебрегвай само защото не приличам на преподобен отец.
— Косата ти е черна като водите на Ирландско море при буря. Не — мисля, че проповедниците имат такива коси. Нека да помисля… не, не съм виждала такъв проповедник досега.
— Да, аз съм грешник, но аз съм и човекът, който те спаси — каза Филип и пак се усмихна.
Знаеше, че остроумието му едва ли щеше да я впечатли. Момичето беше все още замаяно, но въпреки това мислите й бяха подредени. Той леко докосна бузата й с длан. Беше топла, но не много. Тя не се отдръпна.
— Ако бях мъж, бих искала да изглеждам като теб. Висок ли си?
— Почти гигант.
— Повечето мъже изглеждат като гиганти в сравнение с мен. Винаги съм била ниска, но дядо казваше, че това няма никакво значение. Казваше, че съм съвършена.
— Дядовците винаги са прави.
— Може би… Той ме обича… Би ли ми помогнал? Моля те! Завивките са много тежки…
— Чакай малко. Ще ти помогна.
— Пречат ми да дишам.
— Знам, ще побързам — каза Филип, въпреки че знаеше, че това няма да й помогне. Все още беше рано за нея да диша свободно и спокойно, но той обеща пред себе си, че ще направи всичко възможно, за да се почувства тя добре.