— Не съм глупак, Сабрина, ти наистина флиртуваше с Ричард тази вечер, но това няма да продължи. Очаквам да ми благодариш за всичко, което направих за теб днес.
Сабрина беше решила никога повече да не захвърля предмети към него, но беше извън себе си от гняв и метна четката си за коса. Удари го по скулата. Филип не каза нищо, само разтърка мястото.
— Глупак! Напусни стаята ми!
— Не веднага, мадам!
Филип я вдигна на ръце, заклещи я между краката си и я плесна отзад. Тя се опита да се освободи, но той я стисна още по-здраво и я удари още веднъж. Тя изруга, а той се разсмя с глас и я удари трети път. След това я вдигна отново и я изправи на крака до себе си.
— За в бъдеще помни, че когато решиш да хвърляш по мен предмети, това ще бъде наказанието ти! Следващия път ще смъкна роклята ти и ще те напляскам на голо. Лека нощ, Сабрина.
Филип напусна стаята й, без да се обърне.
— И само като си помисля, че предпочетох да дойда да живея при теб, за да не остана в онзи ужасен хотел! Направо ми се повдига! Глупачка!
Вратата се отвори и Филип отново се показа.
— Не ме предизвиквай, Сабрина!
— Аз да те предизвиквам?!
Тя стоеше все още там, унизена, а в гласа й имаше ужасна болка и горчивина. Филип не можа да се стърпи и пристъпи към нея.
— Сабрина — промълви той и протегна ръце.
Тя се разплака и се втурна в другия край на стаята.
— Вие казахте, милорд, че това е вашият дом. Е, колко струва тази стая? Ще заплатя за нея. Може би едва тогава ще спрете да ми напомняте колко благодарна трябва да ви бъда!
— Можеш да задържиш стаята, Сабрина. Лека нощ.
— Значи не искаш да разбереш как накарах Ричард да ме последва? Как го заключих под носа на любопитните ни гости? Как го омаях и го прелъстих? Та това е в кръвта ми! Нали прекарах цели пет дни и нощи с теб! Да, аз съм блудница! Искам да имам всичките мъже на света, след удоволствието, което ми подари онази нощ! Ричард е толкова мил и нежен! Само мисълта за него ме кара да изтръпвам от желание! Колко други жени тичат след него? Защо да не съм една от тях?
Сабрина продължаваше да крещи, а Филип мълчеше. Поведението й беше стигнало до истерия. Той само кимна и затвори вратата след себе си.
Тя остана неподвижна, гледаше втренчено вратата и хапеше устните си, цялата обляна в сълзи. Не, нямаше да плаче за него!
Никога вече нямаше да плаче!
Глава 37
Три дни по-късно двамата обядваха в трапезарията.
— Чуй ме, Сабрина. Ние живеем в един и същи дом, а ти дори не ме забелязваш. Съгласяваш се с всичко, но дори не го осъзнаваш и не се замисляш, преди да ми отговориш. Когато гледаш към мен, изобщо не ме виждаш. Избягваш ме. Стига вече! Нямаш причина да се държиш така с мен. Пренебрежението ти направо ме подлудява! Искам да се промениш!
Сабрина остави вилицата си и го погледна много сериозно. Видимо като че ли цялото й внимание беше погълнато от него, но Филип знаеше, че не е така. Тогава реши, че няма да е лошо, ако я заведе в имението Динуити, далече от Лондон. Така щеше да я откъсне от всичките лоши спомени, които я правеха тъжна и мълчалива.
Там всичко щеше да бъде по-различно. Готвачът щеше да им приготвя всеки ден най-отбрани ястия. Може би тя щеше да му помогне да довърши онази кула, която все още не беше направил. Дали обаче щеше да й хареса? Може би трябваше да покани Роан и Сузана, за да й бъде по-весело. Да, това може и да е помогне.
— И как бихте искали да се променя? Каквото и да поискате от мен, готова съм да го изпълня.
Сабрина изглеждаше така, сякаш отново ще захвърли чинията си в лицето му, но не го направи. Седеше си покорно, с ръце, отпуснати в скута. В лицето й нямаше никакъв признак на живот. Филип мразеше да я гледа такава. Господи, способен бе да я заключи в кулата, само веднъж да я построи!
— Искам да станеш. Искам да дойдеш при мен. Искам да ме целунеш.
Без всякакво колебание, тя стана и тръгна към него. Изправи се до стола му, наведе се и докосна с устни неговите. Само леко докосване, нищо повече. Никакво чувство. Нищо.
После Сабрина отиде до прозореца, дръпна завесите и се загледа навън.
Денят беше мрачен и студен.
— Искаш ли да те заведа на бала в Алмак? Ти обичаш да танцуваш…
— Ако това ще ви достави удоволствие, то на мен също ще ми достави удоволствие.
Тя дори не се обърна, за да го погледне. Това още повече го ядоса.
— Питам какво на тебе ще ти хареса, Сабрина!
Тя се обърна и наведе глава.
— Мислех, че тези балове са скучни за вас, а и по всяка вероятност ще завали сняг. Облаците са паднали много ниско и става все по-мрачно.
— Какво значение има дали ще вали? Аз обичам да танцувам валс с теб и друго не ме интересува!