— Господи, Сабрина, къде си го ударила?
— Точно там, където не трябва да се удря един мъж. Едва после го разбрах, когато той ми каза.
— Няма по-лошо място за един мъж от това, трябва да ти кажа.
— Затова реших, че повече не мога да остана там. Всичко рухна. Сутринта вече пътувах към къщи.
Графът се отпусна в креслото и се замисли. Остана така няколко минути, после взе ръката й, помилва я и я погледна в очите.
— Ти го обичаш с цялото си сърце, нали? Би ли дала живота си за него? Би ли го защитила, ако се наложи, каквото и да ти струва това?
— Да.
Той се разсмя.
— Ама този виконт да не е сляп? Не можа ли да прозре истината? Знаеш ли, мисля, че този удар в слабините би трябвало да свърши добра работа и да го убеди в любовта ти. Не ни остава нищо друго, освен да си стоим тук и да чакаме.
Той погледна отново пламъците и видя едно друго лице, което много приличаше на Сабрина. То изплува от миналото, но отново се превърна в пепел и се върна в спомените.
— Знаеш ли, веднъж наистина я видях, но никога повече не се появи отново…
Глава 41
Рибъл отвори вратата и се усмихна. Протегна ръка, нещо, което не беше присъщо на икономите. Филип не се поколеба и силно стисна ръката му.
— Радвам се да те видя, Рибъл.
— Благодаря ви, милорд. О, господи, моля да не ме разбирате погрешно, милорд, но толкова се радвам да ви видя. Нейно благородие също много ще се зарадва. Тя не ми каза, че ви очаква, но вие дойдохте толкова бързо. Влезте, милорд. Позволете ми да взема палтото ви. Какъв щастлив ден е днес!
— Да, прав си. Нейно благородие наистина ще бъде много изненадана.
Филип се огледа и видя да се отваря някаква врата. Беше Елизабет. Тя не продума нищо, докато не се приближи съвсем.
— Е, вие дойдохте.
Филип се поклони и се усмихна.
— Разбира се, надявам се, че добре сте се погрижили за съпругата ми.
Филип не каза нищо повече, защото не знаеше какво бе обяснила Сабрина на проклетата си сестра. Той изчака да се успокои и вдигна вежди въпросително.
— Тя пристигна снощи, милорд. Отиде веднага при дядо. Видяхме се съвсем за кратко. Съмнявам се дали въобще е напускала покоите му.
— Това не ви изненадва, нали, Елизабет?
— Не знам за какво говорите, милорд.
— Наистина ли? Една красива млада дама като нея сигурно би се страхувала да не стане жертва на някой подлец или развратник, каквито се навъртат тук.
— Но това е нелепо, милорд. Тук няма скитници. Предполагам, че това е някаква метафора, но тя е много неподходяща.
— Не беше метафора.
Елизабет замръзна.
— Както и да е, кажете ми как е старият граф?
Елизабет възвърна силата на духа си.
— Естествено всички, които дойдат тук, питат за него. Той ще ни надживее, но аз все пак ще стана графинята на Монмаут. Може би това няма да ме зарадва чак толкова много, защото ще бъде прекалено късно… Разбира се, пристигането на безценната Сабрина още повече го оживи.
— Мисля, че около Сабрина всички се оживяват. Къде е тя?
— Сигурно при графа, нямам представа. Нали ви казах, че не е напускала покоите му.
— За мен ще бъде удоволствие да ви придружа до покоите на графа, милорд — каза Рибъл.
Елизабет замълча.
— Ще се видим по-късно — обърна се към нея Филип. — Бих искал да видя и съпруга ви. Той все още ли преуспява?
— Той винаги ще преуспява.
Филип забеляза горчивина и тъга в гласа й.
— Жалко, но не съм изненадан.
Филип последва Рибъл и се спря пред вратата на графа.
— Милорд!
— Здравей, Джесперсън. Как е графът?
— Непрекъснато е весел, откакто лейди Сабрина е тук. Не ме разбирайте погрешно, той ще се зарадва да види и вас, сигурен съм.
Филип не беше съвсем сигурен, но кимна. Чудеше се какво ли беше казала Сабрина на дядо си.
Докато отиваха към спалнята на графа, Филип попита:
— Имате ли проблеми с грижите за графа?
— Нямам никакви проблеми, милорд, откакто бяхте тук с маркиза.
— Значи този негодник се е оттеглил?
— Да, милорд. Чувам го да минава до вратата и да се спира, но никога не е поискал да влезе.
— Жена ми тук ли е сега?
— Не, милорд. Графът я изпрати преди около час. Искаше да се поразходи. Винаги е обичала да излиза.
— Отишла е да язди? Навън е много студено!
— Не, милорд. Каза, че ще отиде при мис Пиксел, за да види малките котенца.
— Искаш да кажеш, че старата котка още не е омъжена?
Джесперсън се разсмя. Той отвори вратата и съобщи за пристигането на виконта.