— Ако откаже да говори с вас?
Филип отново се замисли.
— Тогава ще я целуна и ще й кажа, че е постъпила глупаво. Ако трябва, дори ще я вържа, но пак ще я целуна.
— Може би е в конюшнята. Отиде да си поиграе с малките котенца.
— Дали ще станат за надбягвания?
— Да, чувал съм за тези състезания. Чудесен спорт. Вие имате ли такава котка?
— Още не. Ако Сабрина е при тях, ще ги огледам дали няма да се намери едно такова котенце, което би могло да бъде обучено.
Филип взе ръцете на графа в своите, притисна ги към себе си и каза:
— Благодаря ви, сър. Сабрина е отново моя. Не се справях много добре от началото на нашия брак, но отсега нататък ще се грижа добре за нея.
— Успех, момчето ми!
— Сбогувам се с вас, сър, от мое име и от името на Сабрина. Ще дойдем отново след няколко дни. Разбира се, дотогава няма да убия Тревор, давам ви дума.
В коридора го чакаше Рибъл.
— Приготви ли багажа на милейди?
— Да, милорд.
Филип се затича към конюшнята, но нея я нямаше там. Дори не се сети да погледне котенцата.
Когато се върна в имението, едно момче го повика по име.
— Лейди Сабрина не е тук, милорд, но остави бележка за вас.
Филип замря. Едва се сдържаше.
— Какво каза? Повтори пак!
— Тя каза, че напуска имението и ще се върне едва когато вие си тръгнете. Каза, че не иска да ви вижда и че вие трябва да я оставите.
— Каза ли ти къде отива? Взе ли кон?
— Кафявата кобила, милорд.
— Коя кафява кобила?
— Не зная нищо повече, милорд, никой не знае.
Филип беше на ръба. Знаеше, че трябва да я намери.
Помисли да попита слугите, да ги подкупи, ако трябва, но тя вероятно се беше сетила за това по-рано и едва ли беше казала нещо повече.
Той се обърна и излезе от конюшнята.
Глава 42
Имението Динуити
— Здравейте, скъпа, сигурно сте съпругата на Филип, Сабрина? Какво прекрасно име имате. И съблазнителни очи. Ще ви науча как да въздействате на мъжете с тях. Виолетови! Красиви, а не сини и отегчителни като моите. Много сте млада. Имате толкова много време пред себе си, имате на какво да се научите, но трябва малко да се промените, много сте слабичка. Аз съм Шарлот Карингтън, майката на Роан.
— Наистина ли ще ме научите как да покорявам мъжете с очи?
— Разбира се, мила. Трябва да започнете най-напред със съпруга си.
— Ето това вече е проблем, Шарлот.
Сабрина отстъпи назад и най-красивата жена, която беше виждала досега, се втурна в къщата, като че ли беше фея от приказките. Беше като богиня — очите й блестяха, косата й искреше като хиляди слънчеви лъчи.
— Как сте, Шарлот? Съжалявам, че виконтът не е тук. Всъщност не знам къде е. Какво да ви предложа? Може би ако имате време, ще ме научите как да използвам очите си, за да привличам мъжете?
— Хм… Обожавам тези сводове. Сигурно са направени през седемнадесети век.
— Да, това имение наистина е много странно. Филип би казал — един път погледни и два пъти се засмей. Аз не бих казала така, може би, защото съм малко тъжна. Къщата е великолепна. Моля, заповядайте в приемната. Аз просто забравих да ви поканя, защото непрекъснато ви гледам — вие сте толкова красива, не мога да повярвам, че сте майката на Роан.
— Знам, но това е истината. Разбрах, че милият ми син бил най-добрият приятел на Филип. Бил е и на сватбата ви.
— Да, жалко, че съпругата му не дойде. А вие защо не бяхте, мадам?
— Бях в Париж, мила. Само преди два дни се върнах в Монвейл. Огъстъс и аз преди това бяхме в Москва — много красиво място. За щастие всички говореха френски. Странно, нали? Толкова много хора живеят там и всичките говорят френски.
— О, мамо, на Сабрина ли досаждаш?
Беше Роан Карингтън. Влезе усмихнат, но когато застана до майка си, съвсем не приличаше на нея.
— Това наистина ли е майка ви, Роан? Струваше ми се невъзможно.
— Да, невероятно е. Тоби, зет ми, настояваше да казва, че е по-голямата ми сестра. Е, това е моята знаменита и незаменима майка, а това е блестящата ми съпруга — Сузана. Сузана, това е съпругата на Филип — Сабрина.
Сабрина, която беше замаяна от майката на Роан, тръсна глава и се втренчи в Сузана. Пред нея стоеше още една изключително красива жена, която сигурно беше на нейната възраст.
— Е, напълняхте ли поне малко, Сабрина — попита Сузана усмихната.
— Значи сте били тук и преди. Господи, готвачът наистина само за това пита и непрекъснато ме глези.
Слугата влезе и Сабрина спря да говори. Той взе наметалата на дамите и палтото на Роан, като непрекъснато гледаше Шарлот Карингтън, без да може да откъсне поглед от нея.
— Милейди, бихте ли желали да сервират чая?