— Благодаря, Котър, да.
Сабрина се обърна към Роан и се усмихна.
— Съжалявам, милорд, че не зная къде е Филип. Не зная кога ще дойде, а също така защо съм тук. Не, излъгах ви. Напуснах имението Монмаут, тъй като той пристигна там. Вече трети ден съм тук, а Филип все още не се е появил. Много съм объркана и не зная какво да правя.
— Аз умея да се справям с бъркотиите. Сигурен съм, че Филип знае какво прави.
Роан се обърна към жена си:
— Скъпа, как е коремчето ти сега?
— Добре, наистина — отвърна усмихната тя. — Роан трябваше да спре каретата преди около час, защото аз не се чувствах добре. Затова и не можах да дойда на сватбата ви. Моля за извинение.
— Мисля, че трябва да отидем в онази част на имението, където е залата в стил Тюдор. Не съм ходила там много отдавна. Филип ми беше казвал, че ще направи някои промени.
— Разбира се, мадам, Филип се интересува от Средновековния период все още — обясни Сабрина.
— Да, нали изгражда кулата — добави Шарлот. — Каза, че е скучна и отегчителна, затова е спрял строителството.
Лейди Карингтън се умълча за миг, после добави:
— Мисля, че ще станем много добри приятелки. Какви очи имате, мила!
— Тя е много красива, сигурно ви е доста трудно да бъдете нейна снаха — обърна се Сабрина към Сузана.
— Да, но само когато сме двете и мъжете мълчат и нищо не казват — отговори Сузана. — Знаете ли, тя никога не ме закриля, странно, нали?
— Не ревнувай от майка ми, Сузана. Това е признак на безсърдечие. Тя не те покровителства, защото знае, че мъжете ще започнат да се лепят по теб като пиявици.
Сузана се разсмя и го щипна по ръката.
— Съжалявам, че Филип не е тук.
— Да, мисля, че няма да се забави много.
— Той може и да открие къде съм, но едва ли ще дойде. Повярвайте ми.
Роан и Сузана само се усмихнаха, обърнаха се и отвориха вратата. Там, на прага, стоеше Филип. Той поздрави всички и каза:
— Това е глупаво, Сабрина, и ти го знаеш. Ако не беше напуснала Монмаут като състезателна котка, щеше да видиш как си скубя косите и горчиво плача за теб.
— Филип!
Сабрина се изправи на крака и протегна ръка. Не направи нищо повече. Стоеше неподвижна — слаба и бледа.
— Трябва да ти кажа истината. Аз вербувах Роан, Шарлот и Сузана. Те са мои защитници, свидетели и съмишленици. Те трябваше да дойдат тук преди мен, а аз да вляза едва когато ти станеш по-мила и се успокоиш. Какво мислиш за стратегията ми?
Сабрина ги гледаше втренчено, като че ли беше загубила ума си.
— Страхувах се че като ме видиш, веднага ще се втурнеш да бягаш. А гостите не можеш да изоставиш, нали? Затова те дойдоха преди мен. Те са наши гости и заслужават да имат домакиня.
Сабрина все още стоеше, без да може да каже нещо.
— Няма ли поне да ме приветстваш, Сабрина?
— Здравейте, милорд. От три дни съм тук. Всички в имението са много учтиви с мен. Когато дойдох и им казах коя съм, те веднага ме приеха. Бях премръзнала и много изкаляна от ездата, но те не се поколебаха и не се усъмниха в мен. Готвачът веднага се опита да ме прехрани. Останах много доволна. Разхождах се из цялата къща, но тук е студено и мрачно. Слънцето не прониква вътре заради кулата. Ако я построите на източното крило, ще бъде по-добре.
— Това опит за шега ли е?
— Да, Филип. Много съжалявам, че избягах тогава, но не знаех какво да направя. Не се тревожи, имах достатъчно пари в себе си. Можех да си наема файтон и да дойда тук, но нямах време — реших, че ще тръгнеш да ме търсиш и затова взех дилижанса.
Филип се начумери.
— Знам, че си взела дилижанса, но аз много закъснях.
— Избягах, защото мислех, че ще ме удушиш.
— Какво те кара да мислиш, че няма да го направя сега? — засмя се Филип.
— Не те виня. Сигурно, ако бях на твое място, бих се чувствала именно така.
Сабрина се обърна към приятелите му и попита:
— Разбрахте ли, че съм го ритнала в слабините, защото го намерих с любовница?
— Да, вярно е — увери ги Филип. — Всъщност аз вече не ходя при нея. Тогава бях отишъл да й кажа, че съм решил да стана като Роан — ще се занимавам със строителство и няма да се отделям от жена си.
— Но аз те нараних, Филип, унизих те. Помислих, че ще умреш…
— Това, което направих аз, беше по-лошо — аз те изоставих. Съжалявам, Сабрина, просто не зная какво ми стана. Не можех да събера мислите си. Тогава реших да изляза, но се върнах прекалено късно. Ти си беше тръгнала…
— Чаят! — оповести Котър и двама слуги влязоха в приемната с подноси, отрупани с храна.
— Мислех, че си отишъл на разходка с майка ми, Котър — каза Роан.
— Нейно благородие има много по-добра компания, милорд, не се безпокойте. Само исках да се уверя, че всичко върви по план.