— Какъв план? — попита Сабрина.
В стаята се разнесе приятна миризма.
— Ела, Сабрина, трябва да се нахраниш. Можеш да ядеш колкото искащ, но те съветвам да не се тъпчеш повече от седмица. Ще станеш най-дебелата дама в Лондон — покани я Сузана и се усмихна. — Това прочутата торта на твоя готвач ли е, Филип? Подай ми я, моля те.
— Да — отвърна той и започна да се храни. Дори притваряше очи от удоволствие. — Заклеваш ли се, че няма да бягаш повече, Сабрина? Че ще останеш с мен и ще живеем заедно за в бъдеще?
— Но ти не ме обичаш!
Сузана погледна съпруга си. Според нея разговорът ставаше много личен и трябваше да напуснат трапезарията, но Роан я успокои:
— Просто се храни и не се намесвай в разговора, Сузана. Ако трябва да излезем, Филип ще ни предупреди. Сабрина започна да му говори, значи все пак има напредък.
— Защо мислиш, че не те обичам? Не мислиш ли, че заслужаваш любовта ми?
— Заради свободата си, Филип. Ти искаш да имаш любовница, а аз не искам да те деля с никого. Ако отново си намериш някоя, аз пак ще те ритна.
— Нали ви казах! Тя ме обожава! Много е загрижена за мен. Мислите ли, че ако си намеря любовница, тя ще ме ритне отново? Да, ще го направи, защото ме иска само за себе си. Толкова много дами ме желаят, но тя няма да им позволи да ме имат, защото ме иска само за себе си!
Глава 43
Сабрина знаеше, че трябва да се срамува пред тези хора, които непрекъснато я наблюдаваха, но изобщо не се притесняваше. Дори не беше смутена. Никога не знаеше какви мисли се въртяха в главата на Филип и никога нямаше да разбере. Тя го погледна безпомощно и протегна ръцете си към него.
— Знаеш, че те обичам. Бих го казала на всеки, който поиска да го чуе, но не искам да имаш любовници, Филип.
— А ти, любовник. Забрави, Сабрина. Никога няма да имаш любовник, не и докато аз съм жив!
— Знаеш, че ти го измисли този любовник. Той не съществува. Как бих могла да имам любовник, когато да правиш любов е толкова унизително, толкова срамно. Едва ли ще се намери жена, която би го правила доброволно, би изпитала…
Сабрина спря изведнъж. Филип пламтеше от срам. Роан се закашля — беше се задавил. Сузана го потупа по гърба.
— Филип, не мога да повярвам! Ти си оставил жена си незадоволена? Постъпил си с нея като истински негодник и затова тя те отбягва. Господи, ти не ми го каза! Не знам дали изобщо трябва да я убеждавам да се върне при теб, след като ти не правиш необходимото. Ужасно! Не мога да го проумея!
— Мили, само се успокой и се върни назад във времето заговори Сузана. — С мене беше същото в началото. Чувствах се така, както Сабрина се чувства в момента. Всичко беше заради майка ти, която непрекъснато те величаеше. За нея ти беше олицетворение на съвършенството и тя казваше, че ти можеш всичко. Тя те беше дала в ръцете на онези любовници, които те бяха учили на любов, но не ти бяха дали чувства. Представяте ли си, Сабрина, той е бил само на четиринадесет, когато майка му го е завела при любовница…
— Престани, Сузана — не се стърпя Роан. — Истината е, че ти прекалено бързо променяше настроението си, нямаше ми доверие и злоупотребяваше с това. Аз имах нужда от малко време, за да свикна с теб. После всичко се промени. Трябваха ми само няколко минути и всичко си дойде на мястото.
Сузана се вгледа в съпруга си, после се обърна към Сабрина, която се беше престрашила да я попита:
— И всичко беше наред, така ли? Наистина ли ти харесваше, Сузана?
— Да, ако трябва да бъда искрена. Наистина ми харесваше.
— Но Филип го направи три пъти с мен, а на мене никак не ми хареса. Останах, защото го обичам. Какво друго можех да направя? Аз съм жена, която обича съпруга си, и затова реших, че трябва да го изтърпя.
— За съжаление беше точно така — допълни замислен Филип.
— Филип, какво се е случило, по дяволите? — попита припряно Роан.
Филип се вгледа в приятеля си и каза:
— Бях глупак. Знаех, че тя няма да хареса любенето още от първия път, трябваше да поговоря с нея предварително, но реших да опитам, без да се съобразя с това. Глупаво беше от моя страна. — Филип вече не беше изчервен, а спокоен и уравновесен. Стана от мястото си и отиде при жена си. — Ти не би ме отблъснала, Сабрина, нали? Моля те, обещай ми! Заклеваш ли се, че няма да ме отблъснеш, че ще ме обичаш, въпреки всичко?
— Да, заклевам се.
— Добре. Сега аз се заклевам, че също ще те обичам. Винаги съм те обичал, Сабрина, сигурно много повече от теб самата. Любовта ми към теб е силна и никога няма да угасне, обещавам ти. Ще те обичам цял живот.
— Но това няма смисъл. Една любов може да гори, без да бъде разбрана от другия.