— Не, няма да бъде повече така. Заклевам се, че тази вечер ти ще го разбереш. Обещавам ти, че след като изпратим нашите гости, ще те накарам да почувстваш истинската наслада от споделената любов. Довери ми се, Сабрина, моля те! Вярваш ли ми? Кажи!
Сабрина не отговори. Беше втренчила очи във Филип, но не каза нищо.
— Довери му се, Сабрина — обърна се към нея Сузана. — Трябва да му вярваш. Не можеш да си представиш колко е красиво да бъдеш със съпруга си. Животът е непредсказуем, никога не знаеш какво ще ти поднесе, но когато един мъж и една жена се обичат, всичко си струва. Проблемите едва тогава изчезват и неописуемото чувство изпълва цялата ти душа.
— Ако наистина му имаш доверие, ако му повярваш, Сабрина, трябва да му дадеш възможност да докаже любовта си — допълни Роан. — Ако се получи и ти останеш очарована, ние със Сузана ще му дадем подаръка, който сме му приготвили. Ти само трябва да ни кажеш.
— Знаете ли — проговори бавно и замислено Сабрина, докато гледаше към приятелите на мъжа си, — това е най-странното нещо, което ми се случва. Филип, ти наистина ли ги доведе само защото мислеше, че няма да те изслушам?
— Да, реших, че имам нужда от разумни свидетели, хора е опит в брака.
— Ще му се довериш ли, Сабрина? — попита Сузана.
Сабрина погледна Филип.
— Мисля, че ще отида да открия лейди Шарлот, за да ме научи как да изглеждам по-съблазнителна. Тя ме увери, че очите ми могат да накарат всеки мъж да се влюби а мен.
Филип се разсмя.
— Значи съдбата ми е в ръцете на майка ти, Роан. Ами ако тя ме предаде?
— Тя не би те предала — отговори весело Роан, взе парче кейк и го подаде на жена си с най-ослепителната усмивка.
Устните му бяха на коремчето й. Тя усещаше лекото гаделичкане на езика му около пъпчето си, ръката му я милваше и отново се повтаряше същото гъделичкане. Сабрина се кикотеше. Цялото й безпокойство и притеснение бяха изчезнали, като че ли някой с невидима пръчка ги беше премахнал. Филип я погледна и се усмихна.
— Обожавам смеха ти, Сабрина. Чудесен звук има. Той ме стопля и изпълва душата ми с радост. Подлудява ме… Отпусни се, Сабрина, довери ми се, повярвай в мен…
— Да… — едва успя да изрече Сабрина.
Филип погълна устните й в своите и заглуши думите й.
Докато я целуваше, направо я подлудяваше. Сабрина беше толкова щастлива, че не усети как изстена, изви се в ръцете му и прошепна нежно името му.
Филип осъзна, че моментът беше настъпил и бавно навлезе в нея. Той ту се притискаше към нея, ту се отдръпваше. Движенията му бяха бавни и внимателни. Искаше всичко да стане постепенно. Успя! Дишането на Сабрина се учести. Тя се задъха. После отново и отново. Той се усмихна. Приятно му беше да почувства възбудата п.
Ето така…
Филип се надигна над нея и много нежно, много бавно отново навлезе. Сабрина повдигна бедрата си и го обгърна с ръце.
— Да, това наистина ми харесва — прошепна тя и нежно захапа рамото му. — Щастлива съм, че ти се доверих, Филип. Не мога да опиша какво чувствам в момента, но наистина е красиво. Нали ще го направиш пак?
Филип отново се засмя, дръпна се леко назад и позволи на възбудата да плени и неговото, и нейното тяло. Беше силно чувство, от което едва не се задушиха, но беше прекрасно…
— Да — каза няколко минути по-късно Филип, докато възвръщаше дишането си. — Бих го направил с удоволствие отново…
Филип не спираше да я целува и тя едва успя да каже:
— Да, само че светлината е прекалено слаба, за да мога да използвам очите си и да те покоря с тях…
— Довери ми се отново, Сабрина!
Ръцете й милваха бедрата му.
— Добре — прошепна Филип, прегърна я и се претърколи така, че Сабрина остана отгоре му. Усмихна й се. — Е, какво ще каже моята безценна съпруга, желае ли да опита сама?
— Не те разбирам, Филип…
Но когато разбра, се забавляваше истински. Филип беше на върха на щастието. Щом възбудата премина, той я попита за пореден път:
— Хареса ли ти? За мен беше истинско удоволствие. Харесвам начина, по който ме хапеш. Приличаш ми на моята кобила — тя обича да ме хапе по рамото, а после ми се усмихва.
— Но това е нелепо! Една кобила не може да се усмихва.
— Може. Открих го едва миналото лято, когато бяхме с Роан и Сузана в Шотландия. Тя ме видя, близна ме по лицето, захапа ме по рамото и се усмихна. Винаги прави така, когато отида при нея.
— Жалко, че мене не ме харесва. Дори не се опитва да ме захапе.
— Ще поговоря с нея да те приеме.
— Колко си забавен, Филип, спри да ме разсмиваш! Щастлива съм, че ти се доверих, това наистина е много важно за мен. Всички онези неща, които правиш с мен, ми доставят неизмеримо щастие и удоволствие!