— Искаш ли да продължим? Би ли ми доставила това удоволствие?
Сабрина се надигна на лакти, вгледа се в него и косата й падна като ореол около лицето. Беше много красива, а в очите й блестеше нов, непознат досега за него пламък.
— Разбира се, мили.
— Едва сега мога да ти кажа нещо, което не се решавах да призная дори пред самия себе си. Никога не си отивай от мен, Сабрина! Ако го направиш, ще те удуша със собствените си ръце и ще захвърля тялото ти в реката, за да не може да те има никой друг! Закълни ми се, че никога няма да бягаш от мен!
— Заклевам се. Да се закълна ли, че няма да хвърлям по теб никакви предмети повече?
Филип се замисли за миг, но веднага се опомни и каза:
— Не, аз ще се науча да се пазя. Ще бъда винаги в напрежение, за да не получа или чиния, или торта в лицето, си.
След тези думи Филип стана сериозен, загледа се в нея и каза:
— Много си красива, Сабрина. Трябва да свикнеш с това, винаги ще ти го казвам. Знаеш ли, ти си моят дар от бога, най-ценният. Ти означаваш всичко за мен. По-ценна си дори от мечтите ми. Двамата заедно ще построим онази кула. Обичам те и винаги ще те обичам, до последния си дъх. Приемаш ли думите ми? Приемаш ли мен самия?
Тя вдигна ръката си и го помилва по лицето.
— Всяка нощ ще благодаря на Бога, че изпрати Тревор в дома ми.
— Какъв Тревор? Какво общо има той?
— Ако не беше Тревор, аз нямаше да имам причина да избягам от къщи и нямаше да те срещна. Е, можех евентуално да те срещна в Лондон, но ти едва ли щеше да ме забележиш.
Филип не беше съгласен с нея, но се усмихна, целуна я нежно и страстно, а после каза:
— Утре ще пием за здравето на Тревор. Разрешаваш ли ми да накарам това копеле да падне на колене пред теб?
— Може би, но не сега. Колкото до бъдещето, времето ще покаже. Ще го направим заедно.
„Заедно“, помисли си Филип. Никога досега Сабрина не се беше изразявала така. Сега вече той беше част от нея. Чувстваше се сигурен. Беше му приятно. Заспа щастлив с мисълта, че е успял да докаже себе си.
Сабрина също заспа, притисната до него.
Към полунощ Филип се стресна. Беше се събудил внезапно. Сабрина също се размърда до него.
— Какво има, Филип? Добре ли си? Искаш ли да ти помогна с нещо?
— Да, трябва да получа подаръка си от Роан и Сузана. Знаеш ли какъв е? Аз съвсем забравих. Той каза, че ще ми го даде само ако съм успял да ти доставя удоволствие и истинска наслада от любовта.
— Аз ще го потвърдя и ти ще си го получиш.
— Трябва да се усмихваш, когато му го казваш. Колкото по-голяма е усмивката ти, толкова по-вероятно е да си получа подаръка.
— Но сега е полунощ.
— Да, така е, но той заслужава да бъде събуден. Не биваше да постъпва така. Трябваше да ми даде подаръка още преди това. Как е могъл да се съмнява, че няма да ти доставя удоволствие? Какъв приятел ми е, щом като ми няма доверие?
Подът беше ледено студен. Той грабна халата си и го облече.
— Искам си подаръка! Къде спят те със Сузана?
— В синята стая. Филип, изчакай ме!
Три минути по-късно из къщата се разнесе силно потропване. Роан се събуди и веднага погледна към Сузана. Какво беше станало? Господи, какво се беше случило?
Филип и Сабрина стояха до вратата.
— Какво има, Филип? Какво правите двамата в нашата спалня? Та сега е едва полунощ! Спокойно, Сузана, всичко е наред. Сигурно имат да ни казват нещо, иначе защо ще бъдат тук по това време на нощта?
— Искам си подаръка, Роан. Ти каза, че си ми донесъл подарък.
— Господи, това ли било — прозина се Роан, усмихна се и погали жена си. — Сузана, Филип ни събужда през нощта, за да му дадем подаръка. Дали наистина го е заслужил?
Сузана погледна него, после Сабрина.
— Е, успя ли да те направи щастлива?
— Да, щастлива съм, заслужава си подаръка.
— Само ако не съм я смачкал — каза Роан. — Къде е тя?
Филип не можеше да повярва на очите си и изведнъж заподскача от радост като малко дете.
— Господи, ти наистина ли си ми донесъл котка, която ще може да участва в надбягвания? От дете си мечтая за такава котка, никой няма да бъде в състояние да ме победи! Другите не ми подариха, защото ме смятаха за безотговорен, а едно такова животинче изисква много специални грижи. Значи най-сетне са ти дали котенце от Джили, за да ми го донесеш, така ли Роан?
Филип бързо остави свещта на масата, грабна Сабрина в обятията си и я вдигна във въздуха от радост.
— Най-после, Сабрина, ще си имаме наше котенце!
— Чакай да я открия, Филип, а, ето я…
Сузана издърпа зад нощното шкафче едно малко пухкаво котенце, което все още спеше.
— Само на девет седмици е. Братята Хакър казаха, че може да се започне с обучението й. Изпратили са ти наръчник. Сведенията и всички подробности си длъжен да пазиш в тайна. Ето, вземи си котето.