Елизабет усещаше как кръвта се отдръпва от лицето й — обикновено то беше бледо, но сега бе бяло като стената зад стола на дядо й. Тя дори не помръдна. Беше се научила да постъпва така от доста години — никога да не показва на дядо си колко много го презира. И сега Елизабет почти се усмихна:
— Това не са лъжи, дядо. Казах, което знам. Сабрина беше мълчалива, отчуждена и отдалечена от мен. Това е истината.
А Тревор, неговият прекалено красив племенник с високомерно държание и маниери, само допълни:
— Елизабет не иска да ви причини болка, сър!
Докато той говореше, графът го наблюдаваше много внимателно — Тревор стискаше пръсти и бледите му ръце ставаха още по-безцветни. Той се обърна към Елизабет и каза:
— Хайде, скъпа, не трябва повече да се преструваме. Не можеш вечно да криеш истината за сестра си.
При тези думи на съпруга си, Елизабет ококори очи. Тя усещаше вълнението и удоволствието, което го обземаше от изричането на ужасната новина. Тя можеше да убие дядо й, а Елизабет продължаваше да изпитва страхопочитание към него.
Дано отиде в ада, където му е мястото, помисли си Елизабет и се стресна от крясъците му. Устните му бяха изкривени от отвращение:
— Е, момиче, не стой пред мен като пън! Изплюй камъчето! Ако знаеш причината за напускането на Сабрина, кажи я, за Бога! Искам да я чуя сега! Писна ми от твоите „предполагаеми истини“, Елизабет!
Елизабет се дръпна назад ужасена, но усети ръката на съпруга си, която й причини болка. Тя дори се разтрепери, но след това проговори:
— Съжалявам, сър, но както каза Тревор, не исках да ви нараня. След като обаче настоявате да чуете истината, ще ви я кажа. — Елизабет почувства прилив на сила. Сега тя владееше положението, сега бе неин ред да отвоюва позициите си, които й принадлежаха по право. — Трябва да знаете, че Сабрина ревнуваше. Тя искаше Тревор за себе си.
Спря. Дядо й нададе ужасен вик.
— Любов моя — намеси се Тревор, — трябва да кажеш на Негово благородие цялата истина. Не можеш да криеш повече. Хайде, кажи всичко.
Елизабет усещаше пръстите му върху китката си — болката се усилваше, а тя мразеше да изпитва болка, винаги се беше страхувала от нея и Тревор прекрасно знаеше това. Беше го разбрал още през първата им брачна нощ, когато тя го умоляваше непрекъснато, но той не я чуваше, а просто й се усмихваше тържествувайки. Сега Елизабет стоеше, без да каже нито дума. Бавно, много бавно тя измъкна ръката си от неговата. Той не се опита да я задържи. Елизабет пое дълбоко въздух и каза:
— Не исках да научите това, Ваше благородие, но Сабрина се опита да съблазни Тревор. Тя се нахвърли върху него. Той знаеше, че честта не му позволява, че никога няма да получи прошка от вас, но я помоли да напусне дома ни, за да ме остави на мира.
Беше казано много добре и тя прекрасно осъзнаваше това. Гласът й преливаше от искреност, но старецът продължаваше да я гледа втренчено, като че ли не й вярваше.
— Какви глупости говориш, момиче — отсече рязко той. — Сабрина да съблазни Тревор?! Това е нелепо! Безсмислено! Та тя дори не го харесва! Разбира се, не ми го е казвала, но аз знам, че е така. Тя все се опитваше да прикрие отвращението си, но аз го виждах. Защо продължаваш да ме лъжеш, момиче?
— Казвам ви истината, дядо. Защо да ви лъжа? Аз самата я видях. Да, видях я. Тя помоли Тревор да я съпроводи до залата с картините, за да види портрета на баба Камила. Когато останаха сами, когато се увери, че няма никакви слуги наблизо, тя се опита да склони Тревор да прави любов с нея…
Елизабет се запъна на последните думи, но Тревор веднага продължи гладко и уверено. Очите му излъчваха неподкупна искреност, а гласът му бе властен.
— Казах й. Ваше благородие, че дълбоко я ценя, но не мога да предам Елизабет. Казах й, че тя ми е като сестра — нито повече, нито по-малко. Тя се ядоса, сър, в яростта си отвърна, че възнамерява да ви каже, че аз съм се опитал да я съблазня. Елизабет беше там, сър, тя видя всичко. Никой от нас не би се осмелил да ви излъже, сър. Това е самата истина, цялата истина.
— Точно тогава й казах, че съм видяла всичко. Може би е решила, че с това се е провалила — допълни Елизабет, гледайки дядо си с презрение.
Старецът беше отчаян, гледаше надолу към ръцете си и пръстите му трепереха. Огънят в камината изведнъж се усили и в стаята стана доста горещо. Елизабет усещаше, че й е трудно да диша. Само пращенето на горящите дърва нарушаваше гробната тишина от време на време.
— Значи вие искате да повярвам, че Сабрина е напуснала дома си именно поради това, което описва в онова глупаво и безсмислено писмо? Заради твоята чест и доблест, Евърслей?!