— Чуй ме, Тревор! Елизабет е твоя съпруга. Тя ти се довери. Дядо също. Аз никога не съм ти вярвала, но това няма значение…
Той се разсмя и наклони глава. Очите му се разшириха, сякаш за да я погълнат.
— Прекрасна си в тъмносиво! Мислех си, че този цвят те прави по-бледа, но явно съм се лъгал. Всичко е заради прекрасната ти червеникавокестенява коса. Наистина имаш красива коса, знаеш ли, Сабрина? Наблюдавах те, когато сведе глава. Косата ти образува ореол около лицето, а после се разпиля по раменете, за да ги скрие от погледа ми. Ти знаеше, че те наблюдавам. Косата ти също ме подтиква към греха, Сабрина, както и червените ти устни, мила…
Той не беше много едър, но достатъчно силен, значително по-силен от нея. Какво да направи? Беше толкова ядосана на себе си, че нищо не можа да измисли. Стисна ръката си в юмрук и се обърна към него:
— Спри, Тревор! Послушай ме! Нищо такова не съм правила! Та аз дори не те харесвам! Никога не съм те харесвала! Не съм искала да идваш тук! Просто нямахме друг избор! В нашето семейство няма наследник и дядо ми беше принуден да признае теб — внука на брат му, за наследник. Остави ме на мира, Тревор! Върви си!
Тя се опита да мине покрай него, но той не помръдна. Стоеше на мястото си и се усмихваше.
— Права си, Сабрина. — Гласът му беше мек, приглушен, като полъх на нежен ветрец.
Сабрина изтръпна.
— Всичко тук ще бъде мое, когато мраморната плоча затисне онази стара реликва. Този ден не е далеч. Много скоро всичко тук ще бъде мое. Елизабет ще ме нарича господар на душата и сърцето си, както и ти, Сабрина. Обичам тези думи! Особено, когато са изречени от устни, които с удоволствие ще докосвам! Ще чувствам нежния ти топъл дъх до гърдите си и това още повече ще разпалва желанието ми. Знаеш, че исках да се оженя за теб, но старият граф ме принуди да направя Елизабет своя съпруга само защото тя трябвало да се омъжи първа. Старият глупак не ми позволи да те имам. Е, вече не мога да те имам като съпруга, но сега си тук и ние ще бъдем заедно…
Той се наведе към нея, но тя препречи ръцете си и се опита да го отблъсне.
— Махни се, Тревор! Остави ме на мира! Махни се от мен! Ще викам! Слугите ще дойдат и ще се подчинят на всичко, което им кажа!
Той отново се разсмя. Беше толкова близо до лицето й, че тя усещаше миризмата на супата от костенурки, която беше ял на обяд.
— Дори и да пресипнеш от викане, Сабрина, никой няма да те чуе! Ти самата много добре го знаеш. Ох, усещам как трепериш, котенце!
— Ще ти дам аз едно котенце! — извика Сабрина и заби нокти в бузата му.
Другата й ръка беше свита в юмрук и тя го стовари в стомаха му. Почувства се достатъчно силна, за да може да се освободи от него, но точно тогава той я хвана за ръката и я блъсна назад. Усети пръстите му на врата си. Опита се да се освободи от тях. Но не успя.
Той се наведе към нея. Съвсем за кратко отпусна хватката си и тя пое въздух, но тогава той се наведе още по-напред и тя усети устните му върху своите. Беше настойчив. Опитваше се да я целуне. Сабрина отвори устни, като че ли искаше да го увери, че отвръща на целувката му. Но щом усети езика му, изведнъж стисна зъби и го ухапа. Той политна назад.
— Кучка!
Ярост и болка изкривиха лицето му. Той протегна ръка… и й зашлеви плесница. Отблъсна я назад и тя се удари в портрета. Опита се да се задържи да не падне и безпомощно разпери ръце. Не беше на себе си, когато извика:
— Копеле! Ще те убия! Мръсно, долно копеле!
Глава 2
Тогава Сабрина осъзна, че насилието му доставяше удоволствие. Господи! Дори яростта изчезна от лицето му и той се разсмя. Едва сега тя разбра що за човек стои пред нея.
— Винаги съм харесвал забавни и темпераментни жени, а не такива, които просто си лежат тихо и кротко като мъченици, както прави твоята проклета сестра! Докато аз се мъча и потя над нея, тя пребледнява, хапе устни и скимти от удоволствие.
Продължаваше да се смее, доволен от себе си. За него Сабрина бе жената, която той искаше в краката си още от първия миг, когато я видя.
— Обичам забавните момичета, Сабрина! Можеш да ме удряш колкото си искаш, ако това ти харесва. Красиво аристократично момиче — това си ти за мен. Горда, но уверена в себе си, в това, което искаш да бъдеш и в това, което искаш да притежаваш! Чудя се дали, когато те обладая, девствеността ти ще бъде толкова приятна като усещане, каквато беше на сестра ти? Толкова забавно ми беше тогава. Бедната ти сестра помисли, че я убивам. Колко жалко, че не го направих!
Силно я блъсна назад. Сабрина разбра, че дори би я изнасилил само и само да бъде негова. Сложи ръцете й зад главата и стисна китките й. Беше се притиснал плътно до нея.