— Ох, Маргарет, трябва наистина да ми обещаеш, че ще запазиш в тайна тази история. Повечето хора не знаят почти нищо за Филип. Единственият, който го познава толкова добре, колкото и аз, е Роан Карингтън.
— Обещавам, Чарли.
Мис Елиът толкова силно удари клавиша на пианото, че чашите на подноса зазвъняха.
— Филип поиска ръката на Илейн и тя се съгласи. Датата беше определена за следващия април, защото Филип трябваше да изчака година от смъртта на баща си. Имаше прекалено много време дотогава. Настъпващата 1809 година беше размирна — в Пенсилвания непрекъснато се водеха престрелки. Филип реше, че негов дълг е да се присъедини към полка си, въпреки че Илейн не беше съгласна. Понякога се чудя защо толкова много грешки правим през живота си, защо сме толкова глупави, че сами отхвърляме щастието си. Както и да е. Филип се върна в Лондон в началото на февруари, за да навести имението си Динуити и да даде разпореждания за новата господарка. Беше се променил много… истински възмъжал, въпреки че беше само на двадесет и една.
— Да, прекалено млад джентълмен и прекалено стара мома — никак не е честно и справедливо.
— Може би това не беше основната причина.
— Знаеш ли, Чарлз, винаги съм си мислела, че очите на Филип са огледало на душата му. Виждала съм го да се смее, а очите му — пълни с тъга. Винаги се чудех как да постъпя в такива случаи.
Чарлз не успя да вникне в думите, но като че ли нямаше и желание да се замисля, а само добави:
— Никога няма да забравя онази нощ, когато дойде при мен. Беше мъртво пиян. Лицето му беше бледо, сякаш се връщаше от битка със самия дявол. Изплаши ме до смърт.
Чарлз говореше бавно. Споменът за онази нощ отново изплува — бледите устни на Филип, студените му очи и мъртвешкият поглед. Целият трепереше. Още чуваше ледения му глас:
— Илейн иска да се оженим веднага, Чарли, а не през април, както бяхме планирали.
Тогава Чарлз втренчи поглед в него. Не знаеше какво да му каже, как да го успокои. Филип беше прекалено млад. Никой от приятелите им не искаше още да се жени, затова Чарлз реши да го успокои:
— Сигурно защото много й липсваш. Все пак това е добър знак, не мислиш ли?
Смехът на Филип беше гърлен, подигравателен.
— Аз да й липсвам?! Господи, та това е истинска гордост за мен! Налей ми малко бренди, Чарлз! Побързай!
Чарлз отиде тихо до шкафа, взе една от кристалните чаши и наля. Филип изпи брендито на един дъх, после се закашля, хвърли чашата на пода и тя се счупи до камината. Това още повече беше изплашило Чарлз.
— Господи, Филип, какво се е случило? Какво ти е?
Тогава Филип вдигна очи, но погледът му бе празен, безизразен, вледеняващ.
— Илейн, моята Ледена девица, е бременна, приятелю. Доста усилия ми костваше, за да изтръгна истината от нея. Само в едно съм сигурен — не аз съм бащата.
Чарлз се олюля и едва не падна.
— А кой?
— Точно това я попитах, но скъпата Илейн категорично отказа да ми отговори. Не беше много благородно от моя страна, но аз изчаках малко и я проследих. Няма никакво съмнение, че бащата на детето й е онзи неин братовчед и нехранимайко Роджър. Разбира се, той никога няма да види рожбата си, защото аз ще го убия!
Тогава Чарлз си спомни, че доста често беше виждал Илейн в компанията на братовчед й, но в края на краищата той беше от нейното семейство. Никой не би си и помислил, че има нещо нередно в отношенията им.
— Какво възнамеряваш да правиш с Илейн?
Тогава Филип започна да се смее. Видът му стана още по-ужасен:
— С онази малка разгащена кучка ли? Тя не е вече моята Ледена девица, Чарли, тя не се отличава по нищо от останалите леки жени. Ще ти кажа, приятелю мой, че тя е от онази измет, която няма никаква чест и достойнство. Такива като нея са готови да легнат с всеки срещнат, бил той и непознат. Благодаря на господа, че ми позволи да разбера истината навреме и да избягам. Никога повече няма да попадам в такъв капан!
Чарлз хвана Филип за раменете и силно го разтърси.
— Ти си пиян, Филип, не се чуваш какво говориш! Върви и си легни. На сутринта, когато си с бистър ум, ще решим какво да правим.
— Не, Чарлз, сега ще реша какво да правя, а не утре! Отивам да убия това копеле Роджър. Ти ще ми бъдеш секундант.
— Ами скандала, Филип? Не си ли мислил какво можеш да причиниш на майка си? Ами семейството на Илейн? Господи, човече, та ти си виконт Деренкорт! Не го забравяй!
Филип се замисли за миг, вгледа се в Чарлз, после рече смирено:
— Ако загубя честта си, все едно че нямам нищо, Чарлз. Всички ще ме презират и за мене няма да има място в това общество. — Филип скочи, оправи палтото си и се обърна към приятеля си: — Не съм чак толкова пиян, че да не зная какво правя. Идваш ли с мен, Чарлз?