Маркизът забеляза това и се вгледа в младежа — копчетата на ризата му бяха закопчани догоре, от него лъхаше на лавандула. Ричард инстинктивно се дръпна назад.
Господи, помисли си маркизът, отвратително! Този човек е голям глупак, дано поне не е педераст! Така с нищо няма да помогне на рода Евърслей…
— Тревор, маркизът е дошъл тук заради Сабрина. Той също е много загрижен за нея.
Тревор извади носна кърпичка и попи потта по челото си.
— Истинска трагедия, Ваше благородие. Бедната Елизабет, цялата е обляна в сълзи от непоносима мъка. Няма никаква вест от Сабрина, нищо не може да ни помогне да я открием.
Маркизът се чудеше дали Елизабет бе все още девствена. Дано не е. Този човек все повече го отвращаваше. Беше му много трудно да сдържи неприязънта си, но се опита гласът му да бъде спокоен:
— Сабрина ще са омъжва за мен, сър, опитвам се да открия някакво логично обяснение за поведението й.
Сърцето на Тревор заби толкова силно, че чак го задушаваше, но той не беше глупак, който да се издаде лесно.
— Опасявам се, Ваше благородие — започна той, но гласът му трепереше и почти фъфлеше, — че няма да мога да ви бъда от помощ. Разбира се, заминаването на сестрата на моята съпруга беше голям шок за всички ни. Никой от нас няма представа защо ни напусна Сабрина.
Маркизът рязко се обърна, защото не успя да скрие презрението си. Извади ръкавиците си и каза:
— Повече няма да ви безпокоя.
— Какво възнамеряваш да правиш, Ричард?
— Ще обиколя графството, за да открия Сабрина, Ваше благородие. Приятен ден, сър — обърна се той към Тревор и закрачи бързо към вратата.
Тревор продължаваше да гледа маркиза.
— Вие не ми казахте, че Сабрина ще се омъжва за този мъж.
— Тя все още не е приела.
— Разбирам. — Тревор започна нервно да закопчава златната игла на пояса си. — Много груб човек. Със сигурност е прекалено възрастен и прекалено взискателен, за да се ожени за дете като Сабрина.
— Той е истински мъж, а ти върви да се лекуваш, Тревор, искам да помисля малко.
Лека насмешка озари лицето на Тревор.
— Вярвам, че състоянието ми се подобрява, сър, настинката преминава. Ще отида да поговоря с бедната Елизабет.
Гласът на графа го застигна до вратата:
— Бих ти предложил, племеннико, да запазиш в тайна предполагаемата си причина за бягството на Сабрина и да не я споменаваш пред маркиза. Той не е от разбраните хора като мен и сигурно ще те убие с голи ръце, без да му мигне окото. Ако някога през живота ти се е налагало да проявиш воля, то сега е точно такъв момент.
Тревор деликатно вдигна рамене.
— Аз имам воля и се справям отлично, откакто съм в Англия. Казахте, че ще ме убие с голи ръце? Да, ръцете му наистина са големи.
Глава 14
— Не, разкажи ми какво се случи, Филип, моля те! Не ме дразни повече! Само ми разкажи!
— Добре. Без много да му мисли, Нел му заповяда да си свали панталоните. Тогава тя излезе най-отпред, пред целия полк и се съблече както майка я е родила. Обърна се към полковника и каза: „Този дръвник се опита да ме изнасили, сър. Надявам се да го видя увиснал на въжето, ако нападението над беззащитна жена е достатъчна причина. Вярвам, че тези документи са доста важни, тъй като в тях е събрана цялата стратегия на Англия.“ После му подаде пистолета и издърпа листото, които момчето бе извадило от корсета й.
— Господи, това наистина ли си е случило?
— Наистина, разбира се. След този случай полковникът произвел Нел в чин ефрейтор. И до ден днешен тя марширува редом с мъжете и към нея се обръщат с „ефрейтор Нел“.
Изведнъж лицето й се озари и весел смях заля цялата стая, но всичко беше само за миг. След това страхът отново я обзе.
— Той се е опитал да я изнасили, но тя все пак е успяла да се спаси. Наистина се е справила, Филип. Аз не бях достатъчно силна. Опитах се, но не можах.
Филип много искаше да може да я прегърне, да я успокои, да й каже, че никога повече няма да позволи някой да я нарани, но знаеше, че сега не бе подходящ момент за това. Нямаше нужда да я разпитва повече. Филип погледна ръцете й и каза:
— Сабрина, ти никога няма да бъдеш оставена на произвола на съдбата.
— Какво искаш да кажеш?
— Имам предвид, че мога да те науча да се отбраняваш. Ако някога някой мъж се опита да те нарани, ти ще знаеш как да се защитиш. Дори ще те науча как ти сама да му причиниш болка.
— Това възможно ли е? Ти не го казваш просто така, само за да ме успокоиш, нали?
— Не. Когато се възстановиш напълно, ще започна да те уча.