Очите й заискриха, лицето й грейна.
— Бих могла да го убия, ако се опита още веднъж да ме изнасили. Мога да го убия.
— Да, но ако случайно не го убиеш, а само смъртно го раниш, то всеки път, когато те погледне, ще си спомня за унизителната болка, която си му причинила. Това наказание не ти ли се струва по-добро, отколкото обикновената смърт?
— Да — отговори бавно Сабрина, но в гласа й имаше толкова много напрежение, че Филип се разтревожи. — Да, бих искала да се науча, а после ще се върна у дома.
— Чух от един мой приятел, че миналата година полковник Нел се е уволнила от армията. Сега е собственичка на един много нашумял бордей в Брюксел.
— Как е могла да направи това?
— Заради парите. Тя и всичките дами там са станали доста богати благодарение на парите на мъжете. Не ги съжалявай, Сабрина. Мислиш ли, че някой би се съгласил да попадне в ръцете на жена, която е била полковник?
— Е, може би не, но аз все пак не съм съгласна, че е постъпила добре. Не мисля, че бих направила нещо такова.
— Не.
Това беше единствената дума, която каза Филип, облегна се назад, усмихна се и потупа Сабрина. Вместо да се отдръпне назад, тя каза:
— Преживял си толкова приключения, и то все на интересни места. Разбира се, че е било опасно и са можели да те убият, но слава богу, не са. Затова сега имаш такива хубави спомени.
— Какво значение има, че са хубави, Сабрина? Толкова много мъже — смели, лоялни и верни като твоя баща са загинали и все още умират някъде по бойните полета. Затова всички войни трябва да се обявят за незаконни, да ги спрат и всяко правителство по света да ги отрече. Можеш ли да си представиш как би изглеждал светът, ако в него няма войни?
Сабрина си помисли за всичките книги, които бе прочела за видни пълководци от историята, усмихна се и каза бавно:
— Щеше да има по-малко книги. Щеше да има и по-малко герои.
— Възможно е. Нямаше да се налага хора да убиват други хора, за да стават герои.
Филип отново си спомни Шотландия. Животът го беше научил да гледа на смъртта по съвсем различен начин.
— Може би, но ето че ти си тук, имаш си своите спомени и приключения и това е чудесно. А аз какво направих? Научих се да яздя, да присъствам на скучни приеми, да управлявам слугите — изведнъж гласът й замря. Тя погледна надолу и повече не продължи.
Филип разбра неудобството й:
— Колко хубаво! Чудесно! Значи ти си се научила да яздиш в Лондон? Направо по улицата? На Флийт стрийт?
Сабрина нямаше никаква представа къде точно се намира Флийт стрийт, но отговори:
— Не съм яздила в Хайд парк. Едва ли някой щеше да ме пусне.
— Но там мястото е страхотно, нали? По целия Ротън Роу яздят толкова много хора!
— О, да, точно това ми харесва най-много. Там се научих да яздя добре.
Филип само я наблюдаваше, после поклати глава, но повече на себе си, отколкото на нея — ако една дама реши да язди в Хайд парк, тя веднага ще бъде изгонена и може би заточена някъде. Филип отново я погледна, усмихна се и каза:
— Знаеш ли, че Уелингтън е бил награден заради стратегическите си умения?
— Не, но това какво общо има с ездата?
— Нищо, съвсем нищо — каза той и стана. — Просто искам да ти покажа, че почти съм успял да те разоблича — още малко и ще постигна пълна победа.
— Изглежда не мога по никакъв начин да те накарам да излезеш от стаята ми. Как мога да го постигна?
Той се спря до вратата.
— Излизам, за да ти приготвя всичко необходимо да се изкъпеш. Вече си достатъчно силна. Ще се справиш сама. Какво ще кажеш?
Сабрина повдигна дебелата си плитка и безпомощно я пусна на раменете си.
— Да, ще измием и косата. Какво ще кажеш?
Сабрина като че ли вече бе готова да падне в капана му.
— Да, Филип, съгласна съм. Вече започвам да мириша.
— Не ме наранявай! През цялото време съм се грижил за чистотата ти.
Сабрина пребледня, погледна настрани и стисна устни.
Филип изруга тихо, но тя го чу и втренчи поглед в него.
— Извини ме, но ако не се бях грижил за теб досега, опасявам се вече щеше да си красив ангел на небето.
— Съжалявам, ако съм те обидила, Филип. Просто това е много различно. Толкова си добър към мен, толкова много грижи полагаш, а почти не ме познаваш…
Филип беше на друго мнение — той вече знаеше достатъчно за нея. Кимна и излезе.
Върна се с две големи ведра с гореща вода. Ръцете му стигаха до земята от тежестта. Сабрина беше седнала в леглото, гледаше го и се смееше, като че ли й носеше коледни подаръци. Той също се разсмя.
— Не, недей да скачаш от леглото още. Трябва да донеса и ваната.
Няколко минути по-късно горещата вода вече беше във ваната.
— Имаш ли сапун?