— Бих искал да не се съмняваш в моите умения, все пак не съм боклукчия. — Вдигна някакъв сапун и го помириса. — Жасминов. Не, остани там още малко. Трябва да донеса още вода. Косата ти е много дълга.
След като ваната беше напълнена, той се обърна, изчака малко и се загледа в косата й.
— Кой е собственикът на тази вила?
— Защо?
Сабрина продължаваше да разплита косата, без да поглежда към него.
— Разбира се, че не зная. Нали ти казах, че живея в Лондон, Филип? Много рядко идвам тук в Йоркшир.
Филип плесна челото си, усмихна се и се престори, че не е забелязал убийствения поглед, който тя му беше отправила.
— Какъв глупак съм! Как можах да забравя! Забрави за това, Сабрина! Ела! Ваната ти е готова.
Сабрина отметна завивките и оправи халата си. После стъпи на пода. Изправи се и мигновено политна напред. Филип беше протегнал ръце, за да й помогне, но тя се направи, че не ги забелязва. Щом обаче политна, той я задържа.
— Господи, не мога да повярвам, че съм толкова безпомощна. Все едно, че не са моите крака! Само преди седмица можех да тичам, да скачам и да танцувам в гостната. Защо вече не ме слушат? Това е ужасно! Не е честно!
Все още Сабрина нищо не забелязваше.
— Моля те, помогни ми да отида до ваната, Филип! После ще ме оставиш, аз ще се справя сама.
— Нека видим колко от твоите молби мога да изпълня.
Внимателно я вдигна на ръце, отнесе я до ваната и бавно я остави. Сабрина го погледна — очите й бяха ясни, а гласът непоколебим.
— Благодаря. Ще се справя сама. Можеш да си вървиш, Филип.
— Нямам никакво намерение да се грижа за теб толкова дни, а да те загубя само за няколко секунди, докато падаш във ваната и се убиваш. Стой си мирно и тихо!
Филип я хвана за ръката и бавно започна да развързва колана на халата й. Тя се опита да запази равновесие и го удари през ръцете.
— Не, моля те, недей! Мога и сама! Наистина мога!
Филип знаеше, че е объркана и притеснена. Когато беше в безсъзнание, можеше спокойно да се грижи за нея, но сега беше друго. Сега тя знаеше, че той я наблюдава. Въздъхна и я остави да седне на ръба на ваната.
— Много добре, ще отида да приготвя нещо за вечеря. Извикай ме, ако имаш нужда от нещо.
Сабрина остана така, докато Филип не излезе. Дори не се обърна, само слушаше стъпките му, които се отдалечаваха по стълбите надолу. Чак тогава развърза халата си — погледна дрехата, после водата във ваната. Ръбът беше прекалено висок, не можеше да се прехвърли. Опита отново. На третия път почти успя — стисна зъби и събра всичките си сили, но ваната наистина беше прекалено висока, по-висока и от планина. Изведнъж пръстите й се изплъзнаха, тя не можа да се задържи и рухна на пода. За миг се почувства замаяна, а после й стана студено. Трябваше да се изправи! Трябваше да стане! Но… не можеше. Много добре, ще полежи тук малко, само няколко минути, а после…
Тогава чу стъпките му. Той идваше, но тя нямаше сили дори да придърпа халата си, за да се закрие. Почувства ръцете му — бяха силни. Той я сграбчи за кръста и я изправи на крака. Как й се искаше сега да е в безсъзнание. Дори затвори очи. Стисна ги силно. Молеше се да изпадне в безсъзнание…
— Всичко е наред, Сабрина — каза Филип и я настани във ваната.
Горещата вода стигна чак до брадичката й. Тя не го гледаше, не можеше. Знаеше, че е постъпила много глупаво, но не искаше да приеме неговата помощ. Филип се оказа първият мъж, който я видя необлечена.
Той запретна ръкави и каза бавно:
— Ще ти помогна за косата. Ще можеш ли да се изкъпеш сама?
Трябваше й време, за да помисли.
— Ще се опитам, но все още не приемам твоята помощ.
— Не си падам по малки девственици, открай време съм си такъв. Успокой се и се отпусни. Ако не успееш да събереш сили, за да се изкъпеш сама, ще трябва аз да те изкъпя.
Филип не дочака отговор, а веднага започна. Тя се опита да го наругае, но не подбираше подходящите думи. Изглежда не й се удаваше. Филип миеше косата й и непрекъснато мърмореше:
— Толкова много коса! Виж колко плешиви мъже има по света! Твоята коса ще стигне за перуки на всичките мъже от едно село. Готово. Сега ще ти помогна да се изкъпеш, после ще те полея с чиста вода…
Сабрина се опита да се съпротивлява, но единственото, което успя да направи, бе да се свие на топка. И това не помогна. Когато Филип насапуниса гъбата и разтърка корема й, тя изхлипа, но той се направи, че нищо не чува. Така продължи да я къпе, въпреки че тя скимтеше и се извиваше. Всъщност на Филип му беше дори забавно. По-добре да се смее, отколкото да се отдаде на съблазънта — беше въпрос на контрол.
— Затвори си очите! Ще измия лицето ти.
Сабрина беше готова да го наругае отново, но пяната запуши устата й. Тя изплю сапуна и се развика. Филип отново се разсмя — изражението на лицето й беше ужасно смешно, само на очите си нямаше пяна.