Сабрина обви ръце около корема си, за да облекчи малко болката и заспа, изтощена от всичко случило се през нощта.
Филип взе в ръцете си бледото й безжизнено лице и се вгледа в тъмните кръгове под очите й. Беше оставил подноса със закуската на масата до нея и сега й помагаше да седне.
— Донесох ти хубав силен чай, препечен хляб и сладко. Ще ти помогнат да се почувстваш по-добре.
Сабрина дори не го погледна, само кимна.
— Имам малко работа долу. Ще се видим по-късно.
След тези думи Филип излезе. Беше решил да се изкъпе и да се избръсне. После се върна в стаята й. Стъпките му се чуваха отдалеч.
Сабрина изглеждаше зле, уморена и готова всеки момент да се смъкне под завивките и да заспи.
— Не си спала, нали?
Глупав въпрос, но нали трябваше да каже нещо. Той заобиколи леглото й и седна на края му. Докосна бузите й, после челото и каза, без много да мисли:
— Може би една гореща вана ще ти се отрази добре.
Веднага след като изрече тези думи, Филип осъзна колко глупаво е постъпил.
— Съжалявам. Аз съм мъж. Не съм женен и такива неща не ми се бяха случвали преди. Чуй ме, Сабрина, иска да ти дам малко успокоително. Има лауданум. Трябва да си почиваш. Съгласна ли си?
— Добре — съгласи се тя, а на него така му се прииска да я вземе на ръце и да й каже… Какво щеше да й каже?
Филип изсипа последните капки лауданум в една чаша е вода и й я подаде. Сабрина я изпи на един дъх. После се облегна на възглавницата, затвори очи и зачака сънят да дойде.
Филип ходеше тихо из стаята й. Реши, че трябва да поподреди. После сложи още няколко цепеници в камината, обърна се, преди да излезе, но остана много учуден, когато видя, че Сабрина не спи — очите й бяха широко отворени.
Той придърпа креслото до камината и отиде при нея.
— Уморена си, нямаш никаква сила. Трябва да си почиваш. Довери ми се.
Тя не се съпротиви, когато Филип я взе на ръце и я отнесе до креслото. После внимателно седна и я прегърна през кръста, за да я завие с одеялата. Сабрина се вгледа в очите му, след това се отпусна, силно въздъхна и зарови лице в гърдите му.
Филип нежно я прегърна, облегна се назад и също се отпусна. След миг вече чуваше равномерното й дишане — Сабрина беше заспала.
За момент той също почувства, че заспива, но изведнъж се стресна — вратата се отваряше. Дочу стъпки. Някой вървеше е меки ботуши по стъпалата. Всеки момент щеше да остави Сабрина на пода и да се хвърли срещу нападателя, когато видя познато лице. Беше Чарлз Аскбридж.
Глава 17
Чарлз отвори уста, за да каже нещо, но после мигом я затвори. Не можеше да повярва на очите си — Филип, който бе загубен от толкова време, си седеше в едно голямо кожено кресло и някакво нежно създание лежеше в скута му и навярно спеше.
— О, господи!
Чарлз не знаеше какво да каже. Не можеше да мръдне от мястото си.
— Тихо, Чарли, да не я събудиш. Аз също не съм мигнал.
Чарлз кимна. И без това не знаеше какво да каже, беше толкова изненадан, че не намери подходящите думи. Тихо прекоси стаята и застана до Филип. Надникна през рамото му, за да види кое е създанието, спящо на рамото на приятеля му.
— Господи! — отново възкликна той. Сабрина се размърда, но не се събуди.
Филип кимна на Чарлз и внимателно стана. Отнесе Сабрина до леглото и нежно я положи на него. После се обърна към Чарлз, който стоеше с отворена уста, и му даде знак да излязат от стаята.
Филип още веднъж погледна Сабрина, докосна челото й, за да се увери, че няма треска, и тръгна да излиза. Тя щеше да спи поне няколко часа. Чарлз го последва.
Мълчаха, докато стигнаха края на стълбите.
— Е, Чарли — започна Филип пръв, здрависвайки се с приятеля си, — ето това се казва изненада, признавам. Често ли ти се случва да нахлуваш в чужди къщи и да пълзиш по стълбите като охлюв?
— Смяташ ме за крадец? Не бих се изразил така. Тази вила по една случайност е моя.
Филип се разсмя. Почувства някакво странно облекчение, после реши, че това са то обратите на съдбата, от които не можеш да избягаш.
— Какъв дявол си ти, Чарли. Излиза, че си дошъл да нагледаш собствеността си, така ли? Колко хубаво от твоя страна. Колко мъдро. Много съм щастлив. Какво щеше да стане, ако беше дошъл с дузина ловци? Не, не мога да мисля сега за това — прекалено болезнено е. Ела да отидем в твоята уютна гостна и аз ще ти налея чаша от собственото ти шери.