— Филип, всички са полудели. Какво правиш тук? И то със Сабрина Евърслей. Господи, човече! Цялата гора кънти от викове, търсят ви навсякъде — и теб, и нея.
— Значи ти познаваш Сабрина, така ли, Чарли?
— Разбира се. Логично е, все пак тя живее съвсем наблизо — и той подаде чашата на приятеля си.
— Още не съм го опитвал, но ти имаш прекрасна изба. Какво си се втренчил така?
— Не съм.
— Добре, пия за твое здраве, Чарли — каза Филип и чукна чашата на Чарлз.
Чарли изпи шерито на един дъх, изкашля се, просълзи се и се успокои.
— Предлагам ти да се отървеш от оръжието си, Чарли. Прекалено много неща ми се случиха през последната седмица. Не ми се иска да прекарам следващата с куршум в стомаха — разсмя се той и наля още на Чарлз.
Чарлз отново го изпи наведнъж, погледна надолу към оръжието си — то се подаваше от колана му. Внимателно го извади и го остави на масата.
— Знаеш ли, аз наистина предполагах, че може и да си тук, но честно казано, не повярвах на очите си, когато те видях. Мислех си, че си мъртъв. Колко е хубаво да те видя отново, Филип!
— Благодаря ти. Трябва да ти кажа, че аз също се радвам да те видя. Добре е, че съм аз, а не някой престъпник, нали? Един престъпник не би поддържал дома ти чист и подреден?
Чарлз тръсна глава и се усмихна.
— Горкият Стимсън! Той и жена му се грижеха за тази вила много добре през цялата зима. Днес сутринта дойде в Морленд пребледнял от страх. Нали виждаш, че съм сам. Всички останали те търсят из гората. Аз щях да тръгна малко по-късно. Както и да е. Стимсън дошъл сутринта и видял пушека от комина. Помислил, че има крадци в къщата и решил да ми съобщи веднага.
Чарлз седна на един стол и се отпусна.
— От колко време държиш Сабрина тук?
— От пет-шест дни, не съм много сигурен — отвърна Филип. — Между другото, Чарли, всъщност коя е тя?
Чарли толкова се изненада, че не можа да прикрие удивлението си.
— Що за въпрос, по дяволите? Ти наистина ли не знаеш?
— Хайде, кажи ми! Новината не може да е чак толкова лоша, колкото я представяш. Не е от кралското семейство, нали? Всъщност тя така и не пожела да ми каже коя е. Ти си единствената ми надежда.
Отначало Чарли се ядоса — за първи път му се случваше да чувства гняв към Филип.
— Как можа? И през нея ли мина? Как я откри? Не знаеш ли, че е още много малка? Та тя е съвсем невинна още! Господи, Филип, не мога да повярвам, че и нея си прелъстил. Тя е толкова млада. Знаеш ли от какво потекло е? Знаел си, разбира се! Ти си се усмихнал с онази мазна усмивчица и тя ти е позволила да я прелъстиш, нали? Проклет да си! Тя е толкова млада и непорочна, едва ли е разбрала що за човек стои насреща й. Може би затова е решила да не ти казва коя е, защото, ако си знаел, никога нямаше да я доведеш тук.
— Кажи ми коя е, Чарли?
— Внучката на графа на Монмаут.
Филип се почувства направо зашеметен. Чак сега си спомни къде беше чувал името на баща й. Да, беше от острова, един от хората на Уелингтън. Майор Евърслей. Трябваше да се върне в имението си, защото баща му — графът на Монмаут, бе тежко болен. Но… беше убит.
По дяволите!
— Нека ти кажа нещо, Чарли. Първо, не съм я прелъстил. Следвах указанията, които ми беше дал, за да се добера до Морленд, когато я намерих в края на гората. Беше в безсъзнание, съвсем измръзнала и изтощена. За нейно най-голямо щастие, аз си спомних, че по пътя бях минал покрай тази къща и я донесох тук малко преди да започне виелицата. Значи е внучка на графа? А защо тя не пожела да ми каже, по дяволите? Защо беше изплашена до смърт? Какво значение щеше да има, ако ми беше казала? Защо? Това непрекъснато ме тревожи. Мисля, че щом се събуди, ще я удуша. Сега поне е по-добре и може да бъде измъчена малко.
Чарлз се изкашля и стана да си налее още едно шери. Тогава Филип се сети да попита:
— Кой е този Тревор?
— Тревор ли? А, имаш предвид Тревор Евърслей, бъдещия граф на Монмаут, племенник и наследник на стария граф. Неотдавна се ожени за сестрата на Сабрина — Елизабет. Церемонията беше пищна. Защо, Филип? Какво общо има Тревор със Сабрина, която е тук с теб? Ти каза, че е болна. От какво?
— Да, много болна. Няколко дни имаше силна треска. На няколко пъти мислех, че умира, но тя успя да се справи. Много е силна и здрава. Все още не се е възстановила напълно, но ще се оправи. Отдавна ли я познаваш?
— Малката Бри ли? Откакто се е родила. Имението Монмаут е на не повече от десет мили от Морленд. Значи наистина е била много болна. Сигурен ли си, че е по-добре?
— Да, казах ти, че е по-добре. Все още няма много сили, но до седмица-две ще се възстанови напълно. — Изведнъж Филип се обърна към вратата. — Последвай ме, ако обичаш, Чарлз, хлябът ми вече трябва да е станал готов за печене. Най-сетне открих маята. Наистина е по-хубав така.