— Какво каза?
Филип само се усмихна и излезе. Чарлз го последва. Когато отидоха в кухнята, Филип застана до масата, взе една престилка и я завърза на кръста си. Това беше първото идване на Чарлз в кухнята — никога през живота си не беше слизал долу в сервизните помещения.
Филип отново се усмихна.
— Аз съм и господарят, и готвачът тук. От моя скромен опит знам, че трябва още малко време, за да може маята да си свърши работата. Седни, Чарлз. Засега оставаме тук.
За първи път Чарли виждаше виконта в такава светлина. Бялата му риза беше чиста, но много намачкана; по същия начин изглеждаха и бричовете му; горната му дреха беше направо съсипана.
— Господи, ако можеше Дамблър да те види само! Направо ще припадне!
— Молих се той да е при теб. Надявам се, че го държиш далеч от издирването. Той е добро момче, но все още ме смята за малък и мисли, че не мога да се грижа сам за себе си.
— Той е много разтревожен за теб. Всъщност ние всички сме разтревожени. Той е заедно с останалите — търсят тебе и Сабрина Евърслей. Май ще трябва да ми налееш още едно шери.
— Хайде, Чарли, изплюй камъчето!
— Тереза Елиът — каза само Чарлз.
— Какво? Нали е в Морленд?
— Писна ни от нея. Тя ни подлуди всички. Едва не ме изкара навън в най-силната виелица, за да тръгна да те търся. Това да си остане между нас, но тя не ти ли липсва?
— Никога не бих се оженил за Тереза Елиът. Дори и след милион години. Дори земята да се превърне в пепел, дори леля Мили да изчезне от очите ми, което едва ли ще стане преди следващия век, дори и тогава. Не, в никакъв случай! Така че, Чарлз, седни и се успокой.
— Дори и да те заслепи с красотата си?
— Чарли, за какво говориш, по дяволите? Ако не ме лъже паметта, аз я бях поканил да пояздим в парка. Можеш ли да кажеш, че това й дава надежди за брак?
— Да не си забравил, че танцува два пъти с нея на бала у лейди Брансън? Повярвай ми, аз не си спомням много добре, но през последните три дни тя ми го каза поне шест пъти. Очевидно Тереза счита, че няма защо да се притеснява. Тя е твърдо убедена, че ти ще й поискаш ръката. Скочил си право в огъня, приятелю, въпреки че в тигана щеше да си бъдеш много по-добре.
— Чарли, трите чаши шери ти размътиха главата. Какво ще кажеш за малко кафе? Това ще избистри мисълта ти. Не, не бързай да ми благодариш! Не забравяй, че освен всичко друго, аз съм и икономът тук. Кафе, сър?
— — Сабрина Евърслей е чудесно момиче — продължи Чарлз, без да обръща внимание на забележките на Филип. — Тя е на осемнадесет години. Да, на осемнадесет. С две години по-малка от Маргарет.
— Да, забелязал съм проблясъци на чар в нея, но в много редки случаи. Има обаче нещо друго — много голям инат е, по-голям от Хорас, любимото прасенце на чичо Харви. Знаеш ли, това животинче е голяма работа, наистина, но науми ли си нещо, никой не е в състояние да го спре. Сабрина е същата.
— Какво общо има прасето със Сабрина, Филип? Абсолютно никакво сравнение не може да става. Чуй ме, Филип, мисля че е добре аз да ти бъда свидетел прел олтара. Старият граф ще уреди всичко и ще можеш да се венчаеш за нея още тази седмица, още повече че той самият ще иска всичко да се прикрие и да не се разчува. — Чарлз погледна приятеля си и му намигна. — Знаеш ли, бих пийнал малко кафе.
— Кафе… — повтори несъзнателно Филип и се втренчи в приятеля си. — Какво ще уреди? Господи, Чарли, наистина шерито ти дойде твърде много. Смяташ, че трябва да се оженя за Сабрина Евърслей, така ли? Но това е толкова нелепо! Като онзи пояс с жълтите лалета, който беше сложил миналия месец на приема в Уайтс. Та аз познавам тази дама от няколко дни!
— Ама ти не разбираш ли какво искам да ти кажа? Не можеш ли да се досетиш? Твоята репутация не ти позволява да се измъкнеш, Филип. Ти си известен с умението си да караш жените сами да идват в леглото ти, а това много дразни останалите мъже. Ти си прекарал около една седмица с едно неомъжено момиче в тази вила. Тя пече е компрометирана пред останалия свят, Филип, от главата до петите.
— Наистина има прекрасни пети — отбеляза Филип.
— Силно се съмнявам, че Ричард Кларъндън ще се съгласи да се ожени за нея.
— Господи, колко много неща знаеш, Чарли? Ти мислиш за всичко и за всички. Ето защо ми се струваше, че името й ми е познато. Една вечер, докато играехме на карти, Ричард ми каза, че смята да се ожени за едно младо момиче от Йоркшир. Това е била Сабрина. Чуй ме сега, аз не смятам да се женя за нея. Просто няма никаква причина, разбираш ли? Тя почти умираше. Аз й върнах живота. Не съм правил секс с нея. Грижех се за нея, за да може да се възстанови, но това в никакъв случай не е включвало секс. Аз й приготвях храна, но десертът не включваше секс. Сега те моля да забравиш тези глупости за женитбата. Ричард е този, който иска да се жени, а не аз, така че може да си я вземе. Аз съм и ще си остана „добрият самарянин“, нищо повече.