— Съмнявам се, че ще се съгласи да си я вземе, след като разбере, че е била тук с теб. Твоята репутация на любовник надминава и неговата. Едва ли ще се съгласи да се ожени за нея. Нали знаеш, че е маниак? Когато започнаха търсенето, той едва не уби коня си, от пришпорване. Много силно я желае, но след като я открие при теб… Силно се съмнявам, че все още ще я иска за жена. Надявам се поне да не вземе да те убие.
Не, Ричард едва ли обича Сабрина, помисли си Филип и погледна тестото за хляба. Защо му е момиче като нея, след като дните му са преброени? Защо беше назначил още една камериерка само преди три седмици? Не, Чарли сигурно грешеше, тук не ставаше въпрос за любов. Той се опита да си припомни точно думите, които Ричард беше казал за Сабрина. Бяха на приема в Уайтс, играеха карти, а само час преди това бяха ходили при любовниците си. Ричард беше леко пийнал, но и Филип не беше изостанал е брендито. Тогава Ричард му каза:
— Най-после си намерих съпруга.
Докато говореше, Ричард не гледаше към Филип, а наблюдаваше игривите пламъчета в камината. Отначало Филип си беше помислил, че се шегува, затова се разсмя и отново напълни чашите.
— Не, не, сериозно ти говоря, Филип. Тя е прекрасно момиче, само дето трябва да почакам още три месеца. Старият Евърслей обеща да ми я даде за жена, след като навърши осемнадесет години. Рожденият й ден е след няколко месеца.
Тогава Филип беше много изненадан. Въобще не очакваше такава вест от приятеля си.
— Но ти вече погреба една жена, Ричард, имаш от нея и наследник. Толкова пъти си ми казвал, че никога вече няма да се жениш, че само една жена не може да те задоволи, а сега какво?
Ричард се беше усмихнал и след като изпи поредната чаша с бренди, отговори:
— Искам я — гласът му бе плътен, преливащ от похот и алкохол, — искам само нея. Тя е по-жива и от самия живот. Косата й е като тези пламъци, дълга и гъста. Искам да заровя лицето си в косите й, да вдишвам аромата й. Знаеш ли, тя единствена от всичките ми познати не се е опитвала да ме оплете в мрежите си. Едва ли може да си представи как ме възбужда. Да — погледна той към огъня, а след това към картите си, — искам само нея!
Изведнъж Чарлз извиси глас и Филип чак тогава осъзна, че той говореше на него.
— Извинявай, Чарли!
— Попитах те какво възнамеряваш да правиш.
— Ти не ме чу? Аз спасих живота й, нито повече, нито по-малко. Смятам да я върна на семейството й. — Не, нямаше да бъде толкова лесно, трябваше да разбере какъв е този Тревор, помисли си Филип и продължи: — Ти каза, че този Тревор е женен за сестрата на Сабрина Елизабет, нали?
— Да, ако питаш мен всичко беше нагласено, като че ли искаха да го откупят. Елизабет не е от обичливите жени, когато я видя все едно че съм стъпил на тръни.
— Сабрина има ли леля в Лондон?
— Разбира се, лейди Баресфорд. Ходил си на няколко от нейните приеми, нали?
Така наречената леля, омъжена за търговец. Филип кимна несъзнателно. Очевидно Сабрина беше решила да остане под покровителството на леля си. Е, време беше да реши какво ще прави.
— Все още ли отричаш да си компрометирал момичето?
— Не съм я компрометирал! Не мога да повярвам, че спасяването на живота на едно момиче ще ми струва толкова скъпо. Едва ли не аз се превърнах в най-опасния подлец! Само не ми казвай, че ти се е искало да се възползваш от едно момиче, докато то умира от студ и зъбите му тракат!
— Не, но аз не съм известен като женкар, нали? Откъде да знам какво точно се е случило? Кой може да докаже, че не си я прелъстил, а?
— Млъкни, моля те!
— Ако искаш да знаеш, аз ти вярвам. Знам, че никога не лъжеш, само се опитваше да ме изиграеш, когато бяхме малки. Въпросът е обаче дали другите ще ти повярват. Сабрина ще бъде остро критикувана от всички веднага щом я открият тук, и то с теб.
Господи, това наистина беше така и никак не му харесваше. Толкова ли е лош? Та той не е наранил никого, просто винаги се е съобразявал с желанията си, и това е.
— Толкова ли лоша репутация имам, Чарли?
— Лоша? Е, предполагам, че ще ти се наложи да преосмислиш създалото се положение. Колко странно, нали? Ти можеш да се измъкнеш оттук без никакви последствия, но помисли ли за Сабрина? Не, нали? Колко глупав и непоносим е понякога животът!
Филип наистина се ядоса. Не можеше да не си признае поне пред себе си, че няколко пъти бе пожелавал Сабрина. За бога, та той да не е сляп?! Още повече, че имаше достойнство, държеше на думата си. Как би могъл да се възползва от нея?! Единствената интимност, която се появи помежду им, бе последица от състоянието й. Спомни си за Мартине, неговата любовница. Господи, защо не си беше останал в Лондон? Щеше да се излежава с часове в леглото й и нищо подобно нямаше да му се случи, но пече беше късно. Случи се. Срещна Сабрина.