Нямаше никакъв изход от положението, освен този, който предложи Чарлз. Филип блъсна тестото пред себе си. Чарлз беше прав, в случая неговата репутация играеше много важна роля…
— Няма ли някакъв начин да се потули всичко?
— Не виждам как, след като цялото графство се претърсва заради теб и нея. Все отнякъде ще се чуе. Не забравяй и Ричард Кларъндън.
Филип стана и още по-нервно заблъска тестото. Ръцете му бяха целите в брашно. Той се огледа и се усмихна, след това каза същото, което бе казал на Сабрина само преди няколко часа:
— Аз само й помогнах, разбираш ли? Ще говоря с Ричард. Той ще ми повярва. Може би тя ще предпочете него пред мен. Все пак той е маркиз, има много повече предимства…
— Разбира се, че на всяка цена трябва да говориш с Ричард, но не бих казал, че той ще се хвърли на врата ти от радост, ще те разцелува и потупвайки те по рамото, ще ти каже, че ти вярва напълно. Не, Филип. Съжалявам, но смятам, че трябва да си подготвен за всякакви изненади. Още повече, че на теб също ти трябва наследник. Дори Роан Карингтън е женен. Сега е твой ред.
Филип гневно изруга, а Чарлз продължи:
— Това е най-правилното решение. Въпрос на чест.
— Но дяволите честта — отвърна Филип и удари с юмрук по масата.
— Недей да ругаеш честта! Не бива!
Илейн поруга честта ми, помисли си Филип и още повече се огорчи от нахлулите спомени. Върна се назад във времето, когато единственото, което го интересуваше, бяха удоволствията и бавно каза:
— Предполагам, че си прав. Някой трябва да се погрижи за нея. Мисля, че ако трябва да я оставя сама да решава съдбата си, Сабрина Евърслей ще затъне в проблеми до гуша. Аз поне мога да я задържа на повърхността.
За негова най-голяма изненада Чарлз силно се разсмя. Филип вдигна очи и въпросително го погледна.
— Та аз съм осем години по-голям от нея — мога да се справя!
— А ти каза, че я познаваш само от около седмица, а, Филип? И че тя е била през цялото време много болна. Ще трябва да разпиташ Маргарет за всичките пакости, които Сабрина е правила като малка. Да, мисля, че съвсем скоро ще ти се наложи. Сабрина не е от покорните и смирени овчици. Филип.
Филип си спомни за безразсъдния й опит за бягство предишната нощ.
— Тя ще ме послуша. Без съмнение, ще бъде послушна с мен, повярвай ми.
Той оформи тестото на две половини и го пъхна във фурната.
Предполагам ще останеш за обяд, нали, Чарлз? Трябва да решим какво да правим. Когато Сабрина се събуди, аз ще я уведомя.
Глава 18
Чарлз не остана за обяд. Двамата с виконта решиха, че трябва веднага да уведомят дядото на Сабрина да спре издирването. Около два часа по-късно Филип чу стъпките й от горния етаж. Приготви подноса и тръгна към стаята й.
Чудеше се кого повече трябва да съжалява — себе си или нея. И двамата бяха хванати в капан от общественото мнение. Нямаше никакъв изход — нито за него, нито за нея. Той бе направил всичко, за да спаси едно клето момиче от смърт, а сега трябва да го вземе и за съпруга. Съпруга…
Не искаше да има съпруга. Все още беше млад. Харесваше му животът такъв, какъвто е. Правеше всичко необходимо, за да си доставя удоволствия тогава, когато иска. Роан Карингтън се беше оженил и непрекъснато говореше, че е много доволен. Това ужасно дразнеше Филип. Известно време дори му завиждаше, ако трябва да бъде откровен. Разликата беше, че той сам си бе избрал жената, за която да се ожени. Никой не го беше наставял и никакви обстоятелства не го бяха принуждавали да се жени. А той нямаше никакъв избор. Не беше подлец. Нямаше да позволи някой да съсипе живота на идна млада и порядъчна дама, след като в неговата власт бе възможността да й помогне.
Когато стигна спалнята й, Филип почти бе приел последствията като нещо добро и приятно. Дори реши, че името на Сабрина е подходящо — Сабрина Мерсералт, виконтеса Деренкорт. Звучеше много добре. Нямаше да е толкова неприятно да се ожени за нея. Тя имаше уникални очи — тъмносини, почти виолетови; беше повече от хубава — направо красива! Как ли щеше да реагира, когато й каже, че знае всичко за нея, замисли се Филип. Тя наистина беше много упорита и своенравна, дори проявяваше инат. Ето това не му харесваше у нея — инатът. Щеше да излезе добра съпруга, ако можеше да я контролира. Разбира се, нали точно това му трябва на един мъж, какво значение има коя точно е жената. Още повече че Сабрина беше много по-добра от Илейн, в това беше абсолютно сигурен, или поне се молеше да е така. Сабрина беше жизнена, весела, умна. Да, всичко ще бъде наред. Колкото по-скоро тя стане негова съпруга, толкова по-добре.