— Когато се върнеш в имението, няма да бъдеш сама аз ще съм с теб. Естествено разбираш, че имам голямото желание да убия Тревор със собствените си ръце.
— Да, затова не исках да знаеш какво се е случило. Филип, опитай се да разбереш, той ще бъде следващият граф на Монмаут. Няма друг мъж в рода, който да може да наследи титлата. Не трябва да го убиваш! Обещай ми, че няма да го направиш, Филип!
— Стискам зъби, засега ще се въздържа — отсече той и протегна ръце, за да вземе ръцете й. — Обещавам ти, въпреки че ми е много трудно. Но когато се върнем, аз ще бъда до теб. Няма да те изпускам от погледа си. Ако се съгласиш да станеш моя съпруга, аз ще те измъкна от този ужас само след седмица.
— Да се омъжа за теб? Защо? Не, никога няма да го направя! Никога! Няма да е справедливо, нито ще е честно. Благодарна съм ти за всичко, което си направил за мен. Ти спаси живота ми, непрекъснато се грижеше за мен и ме гледаше, но аз не искам да се връщам в имението. Моля те за последен път — помогни ми да стигна до Борамууд, за да се кача на дилижанса и да отида в Лондон при леля Баресфорд. Това е единственото разрешение, най-доброто… Това е последната ми молба, въпреки че ти не ми дължиш нищо.
Глава 19
Филип се отдръпна назад и пусна ръката й. Какво й ставаше? Тя не искаше да се омъжи за него? Толкова ли беше невежа, че да не може да проумее какво беше станало? Тя вече не е същото момиче, по точно казано, нямаше доброто име на неомъжено момиче. Не го ли разбираше?
Трябваше да й обясни абсолютно всичко.
— Сабрина, чуй ме! Това, което ще ти кажа, е много сериозно. Въпреки че ти не го осъзнаваш, трябва да знаеш, че за останалите хора ти си прекарала почти една седмица с мъж, който е известен като не особено сериозен. Всъщност аз по-скоро имам репутация на човек, който може да се забавлява с всяка жена, която пожелае.
Сабрина го гледаше така, като че ли всеки момент щеше да избухне в крясъци.
— Съжалявам, но това е самата истина. Мисля, че някои хора биха казали, че съм дори развратник и женкар. Всъщност не съм чак толкова лош, но репутацията ми е такава. Това, което се знае за мен, се приема от всички, те са свикнали и вярват, че е така. Дори да решиш да отидеш при леля си Баресфорд в Лондон, името ти вече няма да е чисто. Никой няма да те покани на парти, ще бъдеш просто низвергната. Най-доброто решение, Сабрина, единственото решение е да се омъжиш за мен, и то веднага.
Филип изчака малко, за да разбере как ще реагира тя, но по изражението на лицето й не можа да отгатне. Съвсем неочаквано Сабрина се усмихна.
— Много благородно от твоя страна да ми предложиш брак, като се жертваш заради мен, Филип, но аз не мога да ти позволя да го сториш. Нямам никакво намерение да се вкопчвам в теб. Още веднъж ти благодаря, но отговорът ми е: „Не!“
— Не бъди глупава, Сабрина, не можеш да си го позволиш. Ти прекрасно разбираш какво точно се е случило. Толкова ли е лошо предложението ми? Мислиш ли, че ще бъда прекалено лош съпруг? Никак ли не ме харесваш, Сабрина? Дори и да искаш да се омъжиш за Кларъндън, той едва ли вече ще те поиска.
Докато Филип се опитваше да я склони, Сабрина отрицателно клатеше глава.
— Защо?
— Защото за него ти си вече „повредена стока“, Сабрина, не разбираш ли? Затова приеми и се омъжи за мен.
Изведнъж тя скочи, размаха юмруци пред очите му и се развика:
— Ах, ти, нещастнико! Ти си измислил всичко това, скроил си цялата тази история! От една страна, ти си смелият, честният и доблестен мъж, а от другата — безпомощните жени, които ти или презираш, или защитаваш, в зависимост от случая, така ли? Ще ти кажа нещо — отказвам да се обвързвам е теб, разбра ли? Върви по дяволите! А, не забравяй и Кларъндън! Който, моля ти се, не би ме поискал за жена само защото съм била тук с теб пет дни! „Повредена стока“, а? Не можеш да си представиш колко много ме вбеси, Филип! — извика Сабрина и захвърли възглавницата си по него, но от продължителното викане бе останала почти без сили и падна назад.
Без да знае защо, Филип си мислеше, че не е трябвало да й разрешава да яде толкова много хляб. Той не й се сърдеше за думите, които му беше наговорила, защото по-голямата част от тях бяха истина, затова замълча за известно време. Страхуваше се, че може пак да се почувства зле и каза:
— Успокой се, Сабрина, съжалявам. Не трябваше да ти говоря за Кларъндън, но просто исках да разбереш, че нищо не е постарому. Животът ти вече никога няма да бъде същият, повярвай ми. Затова ти предлагам единствения възможен вариант — омъжи се за мен и стани моя съпруга.