Сабрина продължаваше да тръска глава, като че ли не вярваше на ушите си.
— Нека се разделим като приятели, Филип. Няма да се омъжа, ако не съм влюбена в човека, когото избирам. Не става въпрос нито за теб, нито за Ричард. Става въпрос за мен и аз трябва да избера какво да правя с остатъка от живота си, разбираш ли?
На Филип вече беше започнало да му омръзва целият този безкраен спор. Стана му ясно, че не може да я убеди по пътя на логиката и реши да опита по друг начин. Наведе се над нея, хвана я за ръцете и процеди през зъби:
— Може би ще бъде по-добре, ако те обладая веднага. Точно това ще си помислят всички, след като разберат, че си била тук с мен. Повярвай ми, Сабрина, въобще не ми пречи, че точно сега никак не е подходящо да станеш жена!
Тя онемя, но само за няколко секунди. След това стовари юмрука си в лицето му. Филип политна назад, но тя го хвана за ухото — беше силна и го заболя. Сабрина се претърколи до другия край на леглото, загърна се със завивките и се изправи.
Той изруга и прокара пръсти през косата си.
— Съжалявам! По дяволите, исках само да те накарам да повярваш на думите ми. Опитвах се да ти покажа в каква ситуация се намираме и двамата. Съжалявам — каза отново той. — Не съм лош човек, Сабрина, не съм Тревор. Исках само… Чуй ме, Сабрина, само двамата заедно можем да се измъкнем невредими. Поне в това вярваш ли?
Тя не отговори, но седна на леглото и се приближи към него.
— Трябваше да ти кажа истината — продължи Филип, погледна я в очите и му стана много мъчно за нея. — Чарлз и аз взехме съвсем друго решение. В момента той говори с дядо ти, че ти си на сигурно място, че твоето име няма да бъде опетнено и че ти и аз ще се оженим. Когато отидем при семейството ти, те ще знаят, че ти си ми годеница.
— Филип, аз не съм пропаднала жена, просто бях много болна. Това неморално ли е? Не съжалявам, че ме откри, защото спаси живота ми. Като имам това предвид, смяташ ли, че мога да се възползвам от твоята любезност още и да поискам такава саможертва? Не, достатъчно. Моля те само да ме заведеш до Борамууд.
Филип се вгледа в нея. Едва сега осъзна, че няма никакъв шанс да я склони, нито да я заведе насила до олтара. Е, можеше, но това изискваше прекалено много време, а той, честно казано, вече бе уморен до смърт.
Обърна се към прозореца. Отвън се чуваха гласове. Някакъв файтон приближаваше към къщата. Сабрина още повече пребледня, когато чу конския тропот.
— Времето ни свърши, Сабрина — обърна се към нея Филип и вдигна въпросително вежди.
Тя стоеше безмълвна.
Филип се обърна, прекоси стаята и излезе. Чарлз го чакаше на входната врата, но файтонът не носеше герба на графа.
— Мой е — обясни Чарлз. — Ела да отидем в гостната, Филип, сега имаме много по-сложен проблем.
Филип му направи знак да мълчи и тръгна към гостната. Чарлз го последва.
— Не ме карай да гадая, Чарли. Изплюй камъчето.
— Графът на Монмаут е получил удар и е на легло. Лекарят не разрешава никой да влиза при него. Каза ми, че ще го уведоми, че Сабрина е добре и е на сигурно място, но се опасява, че старецът няма да го разбере.
— Ясно — каза Филип и едва сега осъзна какво означаваше това. — Сега господар е Тревор, нали?
— Да, Тревор и Елизабет. Трябва да ти кажа още, че Елизабет е прекратила издирването на Сабрина и е върнала всичките хора обратно в имението. По погледите им разбрах, че и двамата тайно са се надявали да е мъртва. Много ми беше трудно да повярвам. Никога не съм харесвал Елизабет, тя винаги ми е била много противна, но едва сега разбрах що за човек е.
— А защо докара твоя файтон, Чарли?
Чарлз прокара пръсти през косата си, като че ли се чудеше откъде да започне.
— Защото има още нещо, Филип. Когато съобщих на Елизабет, че Сабрина е жива, тя веднага настоя да й обясня какво ми е казала сестра й за бягството си и какви причини е изтъкнала. Отговорих й, че не зная подробности, защото Сабрина е разказала всичко на теб. Тогава тя погледна многозначително съпруга си и разкри, че Сабрина е напуснала имението, защото се е опитала да прелъсти Тревор, но той я е отхвърлил. Били много изненадани, че е избягала, но решили, че е постъпила така, защото се е срамувала от себе си и не е можела да остане повече. Нали знаеш, че ще огласят тази нелепа история из целия Йоркшир. Малко след това Елизабет съвсем хладнокръвно ми заяви, че едва ли ще може да прости на сестра си. За първи път чувах такъв леден глас, лишен от всякакви чувства. Тя ми предложи да си я прибере обратно, но аз реших, че не мога да позволя това да се случи на Сабрина.