— А какво каза Тревор?
— След неговите думи бях окончателно разбит. Тревор каза, че е простил на Сабрина и иска тя да се върне; че самият той ще се грижи за нея, защото иска тя да оздравее и да се чувства отново добре, че много му липсвала; увери ме, че я обичал като по-малка сестра и че винаги ще се грижи за нея. Косата ми настръхна, докато го слушах. Мислех, че Елизабет ще го разкъса. Да вървят по дяволите и двамата! Мога да ти кажа само, че никой няма да повярва на тази дивотия, особено хората, които познават Сабрина. За всички тя е едно невинно и нежно създание, толкова… — изведнъж Чарли спря. За негово най-голямо удивление лицето на Филип бе цялото червено, а мускулчетата около очите му играеха.
Филип се опомни и каза:
— Сабрина най-после ми сподели, че този Тревор се е опитал да я изнасили и милата й сестричка не я е защитила. Ето защо, Чарли, тя била принудена да избяга. Мога да ти кажа, че познавам Сабрина само от пет дни, но съм сигурен, че тя не би ме излъгала.
— Има и още нещо — никой не би повярвал на приказките на сестра й, ако познават Сабрина добре, но не забравяй, че именно Кларъндън я е искал за съпруга. Хората биха решили, че Тревор говори така, защото е против Ричард и сами ще открият истината.
Това вече не е необходимо — каза Филип и погледна приятеля си, — защото Сабрина не желае да се омъжи за мен. Според нейните думи тя не можела да ми позволи да се жертвам заради нея. Опитах всичко. Непреклонна е. Странно, че дори не се поддаде на уловките, които винаги са ми помагали, Чарли.
— Не, не мога да повярвам! Тя не те иска, така ли? Но това е невъзможно, Филип! Чакай малко, да не би да иска да каже, че предпочита Кларъндън?
— Не, не иска нито него, нито мен. Всъщност тя ми призна, че почти не го познава и той не представлява никакъв интерес за нея. Виж, Чарли, аз не мога да я склоня и се отказвам. По-добре я заведи обратно в Морленд.
— Да, само че моите гости все още са там. Маргарет много ще се зарадва да види Сабрина и сигурно ще настоява да се грижи за нея. Между другото, Филип, щом се върнеш към нормалния живот, ще трябва да се разделиш с пациента си.
— Няма ли да е по-добре да я оставим тук още няколко дни? Как ще й кажем всичко това сега?
— Не е необходимо. Имам идея.
В този миг двамата мъже се стреснаха. Сабрина стоеше до вратата, косата й покриваше раменете и стигаше чак до гърба й. Беше здраво завързала халата си. Кръговете под очите й лилавееха, беше бледа и слаба, като че ли всеки момент щеше да припадне.
— Ох, Сабрина — започна Филип и веднага тръгна към нея с протегнати ръце.
— Радвам се да те видя, Чарли. Съжалявам, че те забърках в проблемите си.
Чарлз я гледаше втренчено. Стомахът му се сви на топка — Сабрина изглеждаше ужасно.
— Сабрина, ти все още не си се възстановила…
— Ще се оправи ли дядо, Чарли?
Чарлз знаеше, че не бива да я лъже.
— Самият лекар не знае, Сабрина. Съжалявам.
— Всичко е заради мен — каза тя повече на себе си, отколкото на двамата мъже. — Ако не бях избягала, той нямаше да се тревожи. Сигурно си е мислел, че съм мъртва. Аз съм отговорна за всичко…
Сабрина погледна Филип, след това ръцете му, които той все още държеше протегнати напред, и бавно се свлече на пода — халатът се разстла покрай нея като голямо зелено ветрило.
Глава 20
Филип рееше поглед по склоновете на запад от Морленд. Сивите облаци на късния следобед все повече притъмняваха. Когато чу сърдития глас на Ричард Кларъндън, той неволно се обърна.
— Проклятие! — изруга Ричард. Тъмните му очи като че ли бяха погълнати от намръщеното му чело. — Заклеваш ли се, че ми каза цялата истина? Добре. Вярвам ти! Още сега отивам да напълня това копеле с олово!
Имаше едно нещо, което бе характерно само за Ричард, мислеше си Филип, независимо какво решение трябваше да вземе, без значение дали беше ядосан, или спокоен, той решаваше на мига и действаше незабавно.
— Ричард — обърна се Филип към него, — чакай малко. Има още нещо, което трябва да знаеш — старият граф не е в състояние да защити Сабрина, той е много болен и едва ли ще може да обори лъжата, която Елизабет и Тревор са съчинили. Сега те двамата са срещу Сабрина. И тъй като тя е избягала, в очите на обществото всъщност е признала греха си.
— Не бъди такова копеле, Филип! И ти, и аз знаем много добре, че Сабрина няма нужда да прелъстява който и да е мъж, още по-малко онова глупаво конте, което аз видях в имението Монмаут. Господи, направо ми се доповръща, когато се изправи пред мен.
При тези думи Ричард се разтрепери от погнуса.
— Позволи ми да довърша, Ричард. Най-важното е, че Сабрина не е изнасилена. Аз лично й обещах, че няма да убия Тревор. Това теб не те засяга, но те моля да го имаш предвид. Няма друг наследник, който да получи титлата. Във вените на Тревор тече кръвта на Евърслей. Мисля, че трябва да помислиш, преди да решиш дали ще пратиш това копеле в ада.