Филип се опита да я отстрани от себе си, но тя се беше вкопчила здраво в него. Искаше му се да й каже, че прекалено силно е начервила устните си. Много внимателно той се отдръпна, хвана я за ръцете и я отведе настрани.
— О, скъпи, навярно си изтощен. Един господ знае колко много е трябвало да се грижиш за това момиче, сигурно непрекъснато си бдял над нея. Тя е на не повече от четиринадесет, нали?
Филип кимна. Тереза със сигурност знаеше точно на колко години е Сабрина, дори вероятно бе разпитала за рождената й дата — Филип всъщност можеше да се закълне, че е така, но не каза нищо, а само попита:
— А ти откъде разбра какво точно съм правил през последните няколко дни?
Тя сви устни, за да изглежда обидена — сигурно го беше пробвала пред огледалото поне няколко часа или пък беше опитвала ефекта му върху други мъже, защото беше абсолютно убедена в успеха си.
— То е очевидно, скъпи. Нали пристигна с нея? Нали я носеше на ръце по стълбите и я остави в леглото? Нали нейната глава бе облегната на рамото ти и като че ли тя беше свикнала с тази поза? Нима не знаеш какви са слугите, мили? Чувала съм такива невероятни истории!
— Май трябва да спреш да вярваш на приказките на слугите, Тереза.
Най-лошото беше, че цялата тази ситуация бе широко обсъждана не само от слугите, но и от приятелите му. Един господ знаеше какво точно говореха за него.
— Познаваш ли Ричард Кларъндън, маркиза на Арисдейл? Ричард, мис Елиът.
Така Тереза беше принудена да се отдалечи от Филип, но когато го видя, реши, че си е струвало — Ричард Кларъндън явно бе мъж, който винаги знае какво точно иска, и тя бе убедена до мозъка на костите си, че всяка жена в ръцете му би крещяла от удоволствие. Тереза знаеше това, въпреки че все още бе девствена. Когато той взе ръката й и нежно я целуна по китката, тя се разтрепери. Ако не беше обещала на Филип да му принадлежи, макар и мислено, Ричард Кларъндън щеше да бъде следващият мъж в списъка й. Много пъти бе чувала да се говори за него и се чудеше дали омъжените жени, с които бе прекарал незабравими нощи, наистина наброяваха около тридесет…
— За мен е изключително удоволствие, милорд! — каза покорно Тереза, но не откъсваше очи от чернокосата му глава, наведена над китката й, и си мислеше колко много си подхождат двамата; никога до този момент не й се беше случвало да има шанса да стои толкова близо до него, беше истински миг на откровение и преоткриване; тя се усмихна на себе си, защото бе абсолютно уверена, че го е поразила с красотата си. Никой мъж не можеше да устои на чара й, защо маркизът трябваше да бъде изключение?
На всичките й помисли и копнежи Ричард само отвърна:
— За мен е чест, мис Елиът — и тутакси се обърна и се отдалечи от нея.
Чарлз застина на мястото си. Последното нещо, което искаше да види сега, бе сцена на недоволство. В очите на младата жена проблясваха гневни искрици. Тя искаше Ричард да падне пред нея, а той какво направи вместо това? Чарлз безпомощно се огледа и даде знак на Филип, но виконтът не му обърна никакво внимание. Тогава отиде при нея и я заговори:
— Скъпа Тереза, ти дойде при нас в ужасно неподходящо време. Ние обсъждахме един проблем. Кълна се, че ще ти е много скучно. Може ли да ти правим компания по време на вечерята?
— Не обсъждате никакви проблеми, а говорите за онова момиче!
— Ще се видим по-късно, Тереза — прекъсна ги Филип и си спомни, че точно толкова троснато говореше някога и баща му, навремето този тон имаше поразителен ефект върху него.
Тереза беше направо смазана. Филип беше неин, тя трябваше да знае какво се беше случило между него и онова момиче там горе в спалнята, а те отново я изолираха. Това вече беше непоносимо. Тя се намръщи и погледна маркиза, но той се беше обърнал към камината и наблюдаваше огъня. Да, пламъците бяха хубави, но не тях трябваше да гледа той, а нея. Тя беше красивата. Трябваше веднага да реши дали да го направи свой любовник, след като роди наследник на Филип. Но защо той толкова много се интересуваше от онова момиче?
Тереза се усмихна. Разбира се, положението беше много деликатно, но тя беше съобразителна и щеше да се справи.
— Както желаете, господа. Продължавайте да решавате съдбата на безпризорното дете, което захвърлихте на горния етаж. Аз искам да се забавлявам, защото сега е Коледа и точно това ми обещаха Чарлз и Маргарет, когато пристигнах тук.
— Казах ти, Тереза, не трябва да вярваш на приказките на слугите. — Филип бе готов да се хвърли върху нея и да я удуши със собствените си ръце. Как можеше да нарече Сабрина „безпризорно дете“? По дяволите, вече беше абсолютно сигурен, че целият е почервенял от гняв.