— Както желаете — изрече Тереза с онзи глас, който майка й няколко пъти я беше карала да усвои, махна с ръка и с горди стъпки се отправи към съседната стая.
Чарлз я наблюдаваше и с облекчение очакваше нейното оттегляне.
— Ако се ожениш за нея, Филип, няма да ти проговоря, докато съм жив!
Филип се обърна към Чарлз и се засмя:
— Ако се оженя за нея, аз няма да говоря със самия себе си, Чарли. Всъщност не бих се оженил за нея дори и тя да е последната представителка на противоположния пол.
— Тя е кучка — добави Ричард, който никога не си мереше приказките. — Добре, че си отиде. Да се върнем на въпроса.
Ричард все още продължаваше да наблюдава пламъците в камината, които лизваха цепениците като оранжеви езичета. След известно време заговори пак:
— Знам, че младите девици не са по вкуса ти, Филип, но Сабрина е толкова непринудена, толкова жива и толкова различна от останалите дами от знатен произход, че самият аз не бях срещал момиче като нея. Ти, предполагам, също. Тя хем ме привлича, хем ме отблъсква. Веднъж ме слуша внимателно, като че ли съм най-великият мъж на света, в следващия миг ми се присмива. Сигурен съм, че е постъпила по същия начин и с теб. Как можа да устоиш на чара й? Нали си я видял гола? Ето това не мога да го разбера. Ти си я докосвал! Това също не мога да го разбера! И още по-малко — да ти го простя!
— Спри да си чешеш езика, Ричард! — тросна му се Филип.
— Проклет да си, Филип, та тя дори не ми позволи да я целуна! Проклет да си, тя осъзнава ли кой съм аз?
Ричард продължаваше да се горещи, докато се връщаше мислено към деня, когато се беше опитал да я целуне, а Сабрина само се беше изсмяла с онзи отвратителен смях, който той ненавиждаше. Още виждаше смеещите се виолетови очи и чуваше думите й, че се държал като сина на ковача, който се опитал да я целуне и едва не се убил, падайки от седлото.
— Сигурно си мислиш, Ричард, че за нея трябва да е чест, дето именно ти си се опитал да я целунеш — попита Чарли.
— Не това имах предвид, разбира се. Но ти, Филип, тя е била с теб цели пет дни и нощи, как не полудя, докато я гледаше? Не те ли опияниха очите й или ти въобще не си ги забелязал?
— Очите й наистина са необикновени.
— Ами косата й? Нито червена, нито кестенява — истински пламък!
— Да, има красива коса.
— И не те ли впечатли?
— Не.
— Ти лъжеш, проклет да си! Поне не й ли подържа ръката?
— Разбира се — спокойно отвърна Филип, — престани да приказваш глупости, Ричард. Та тя едва оживя. Направих всичко, което можах, за да спася живота й. Ти да не би да искаш да кажеш, че е трябвало да я оставя да си лежи в снега? Та тя беше посиняла от студ, Ричард!
— Ти много добре знаеш какво точно имам предвид, Филип — изпъна се той и сви юмруци, — а това никак не ми харесва! Май трябва просто да те убия.
— Господи, каква награда за „добрия самарянин“! Престани, Ричард, и ме изслушай! Когато Чарлз ни откри, той ме убеди да й предложа да се омъжи за мен предвид стеклите се обстоятелства. Само и само да не се очерни името й. Тя обаче ми отказа, Ричард. Доколкото я познавам, същото ще направи и с теб. Има обаче още едно нещо, което искам да знаеш — когато се възстанови напълно, ще направя всичко възможно да приеме предложението ми. Тя не заслужава да бъде унижавана и критикувана! Не го заслужава, разбра ли!
Докато говореше, Филип гледаше приятеля си право в очите.
— Разбира се, че разбрах, стига да не си се възползвал от нея, може би ще я взема за жена.
— Не съм се възползвал — отвърна Филип и замълча. Спомените го върнаха отново във вилата. Ако Сабрина се съгласи да стане негова съпруга, нямаше въобще да го интересува какво мислят останалите за тях. Въпреки че не беше влюбен в нея, той я харесваше и уважаваше. Тя беше спокойна, уравновесена и много мила. Понякога беше истинска загадка, но в следващия миг ставаше пряма. Филип беше напълно убеден, че той би я уважавал много повече, отколкото Ричард. Според него единствената причина, поради която Кларъндън я искаше, бе да прогони скуката от дома си и да осигури майка на сина си, докато той се отдава на удоволствия в Лондон. Сабрина не заслужаваше такова отношение. Чарлз прекъсна мислите му:
— Може би аз също трябва да й предложа да се омъжи за мен. Познаваме се от деца, мога да се грижа за нея. Какво ще кажете?
И двамата тутакси се обърнаха към Чарлз.
— Добре, добре, забравете, че съм казвал такова нещо — вдигна ръце той и се предаде, — защото, ако й трябва съпруг, който би се жертвал заради нея — аз съм насреща.
— Защо не млъкнеш, Чарли — изруга отново маркизът. — Отивам да я видя. Излезе ли онзи проклет доктор от стаята й?