— Ще отида да попитам — каза Чарлз и дръпна звънчето.
Господи, дано Филип успее да се измъкне само с разбит нос от цялата тази бъркотия, молеше се Чарли за приятеля си.
Глава 21
Сабрина лежеше смирена и не мърдаше, въпреки че ръката й вече беше изтръпнала. Не искаше Маргарет да разбере, че е будна. Усещаше мекотата на памучната материя на халата, с който беше облечена, и се чувстваше чудесно. Колко хубаво, че Елизабет й беше изпратила дрехите тук в Морленд, мислеше си тъжно тя. Чувстваше се ужасно безпомощна и нещастна от всичко, което се беше случило през последните няколко дни. Трябваше да си възвърне по някакъв начин душевната сила, трябваше да направи всичко възможно и да отиде да види дядо си, да се увери, че той ще оздравее и да го убеди, че за всички ще бъде по-добре, ако тя отиде да живее в Лондон. Досети се, че трябва да поиска от Тревор онези десет хиляди лири, които й се полагаха по наследство от майка й след навършване на осемнадесет години. Те й принадлежаха по право и дори Тревор не можеше да я лиши от тях, дори и да използва съветите на адвокати. Колко ли е нещастен, че не е умряла? Тъгата отново стегна гърлото й. Опита да преглътне, но не успя, и от душата й се изтръгна тежък и мъчителен стон.
— Бри, любов моя, ти си будна! Как се чувстваш?
Сабрина отвори очи и погледна Маргарет, която й наливаше чаша чай. Това бе приятелката й от детинство, но вече омъжена за човека, когото обичаше. Беше щастлива, толкова щастлива, че сърцето на Сабрина се сви от болка.
— Жива съм. Наистина съм жива. Не бива да се тревожиш чак толкова за мен, Маргарет.
— Разбира се, че се тревожа. Боли ли те някъде, Бри? Да повикам ли отново доктор Саймънс? Той е все още тук! Говори с Филип.
Сабрина усети меката ръка на Маргарет, която нежно докосна челото й. Липсваше й ръката на Филип — по-силна, по-голяма…
— Маргарет, аз наистина съм добре. Много съм благодарна на теб и на Чарли, че ме приехте в Морленд. Не можех да се върна обратно в имението. Благодаря ти. Аз ще се възстановя бързо, много скоро ще оздравея. Нали знаеш, че винаги съм оцелявала. Скоро ще се оправя и ще поема по своя път, Маргарет, може би още ден-два.
Сабрина се замисли каква ли щеше да бъде реакцията на леля й, когато пристигне в Лондон и почука на вратата й, и съвсем се обезкуражи. Дали Елизабет вече не й беше писала, че Сабрина е блудница и мръсница. Не, едва ли. Елизабет не я искаше обратно в имението, затова сигурно си мълчеше.
От това, което беше чувала за леля си Баресфорд, беше абсолютно сигурно, че тя не би я върнала обратно само заради десетте хиляди лири в джоба й.
— Не говори така, Сабрина, не искам да чувам подобни неща. Ти ще останеш тук, докато не ти кажа, че вече си напълно здрава, за да можеш да пътуваш. Сега ме чуй — в момента Чарли се опитва да накара гостите ни да си тръгнат, но аз ще остана при теб. След два дни Хю, съпругът ми, ще пристигне от Лондон и ще празнуваме Коледа всички заедно. Както едно време… Помниш ли онази Коледа, когато бяхме сърдити на Чарлз, защото ни смяташе за малки момичета и ни се подиграваше? Всъщност ние си бяхме точно такива, но успяхме да му отмъстим. Още го боли главата и трепери от яд.
Сабрина се опита да се усмихне.
— Никога няма да забравя как изглеждаше, когато слезе по стълбите на излизане от банята, а ние двете се бяхме скрили в гардероба — беше позеленял от яд.
— И въпреки всичките неприятности, които сме му създавали, той пак ни обича. А, да не забравя да ти кажа, че Филип е тук. Ричард Кларъндън също. Тримата с Чарли са се затворили в библиотеката от доста време и разговарят. Прислужницата ми каза, че Тереза Елиът излязла оттам направо бясна, едва можела да говори. Мисля, че е изляла всичката си злоба върху Филип, но той я е сложил на мястото й.
— Ричард Кларъндън е тук! В Морленд?
— Да, той също участваше в издирването ти заедно с останалите мъже. Дори след като сестра ти… Не, това няма никакво значение сега.
— Кажи ми, Маргарет.
— Не искам, ти още не си се възстановила. Не искам да ти създавам тревоги.
— Кажи ми, Маргарет, моля те!
— Добре. Елизабет и Тревор наредили да се прекрати издирването ти. Ричард направо побеснял.
Странно, но това не направи никакво впечатление на Сабрина.
— Значи ти каза, че и тримата са в библиотеката, така ли?
— Да.
— Вероятно обсъждат какво да правят с мен. Но защо и Ричард Кларъндън е там? Защо трябва да се меси? Сигурно ме разиграват като вещ, която ще получи онзи, който загуби. Представи си само — Сабрина Евърслей, вързана като коледен подарък и изпратена на един от тях, за негово най-голямо нещастие…